Просяци

август 5, 2009 в 8:54 am | Публикувано в Градът, Злободневни | 2 коментара

Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда
стоеше просяк почернял
от глад, страдания и жажда.

Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
а някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа.

Така те молех аз преди
за обич чиста и голяма.
Така и ти възнагради
надеждата ми със измама.

(М. Лермонтов)

Два пъти в живота си съм срещал просяци, които са ме впечатлявали. Единият беше в Тбилиси – тъжен, дрипав дядо, с малко кученце до него, и двамата с огромни честни очи. Вторият път беше в Рим, пред една статуя близо до Пантеона, където бедна женица беше скрила лицето си с поглед закован към земята, а само протегнатите й напред ръце спираха минувачите. Те, от своя страна, можеха или да й дадат нещичко, или да я прескочат.  Повечето даваха.

Аз не обичам да давам милостиня. Не защото не изпитвам състрадание, а защото знам какво се случва с парите, които просяците припечелват. В повечето случаи, де. Нали сте гледали „Циганско време“ на Костурица или „Беднякът милионер“ – два страхотни филма…

Виждал съм просяк да слуша уолкмен Sony, който аз по онова време не можех да си позволя. Виждал съм друг да предава парите на човек в минаващ наблизо луксозен автомобил. Виждал съм и съвсем здрави младежи да искат по 23 стотинки от всеки преминаващ, но не за да се приберят вкъщи с влака, а вместо това да ги изхарчат било за цигари, било за наркотици. И ако им направиш забележка, че е по-добре да работят, става страшно – целия те покриват с клетви и обругания. Но така е – за някои по-лесно е да искат, когато има кой да им дава.

Просяците живеят в един мистериозен и страшно интересен свят. Факири са в това да предизвикват състрадание, било като сложат ревящо бебе до себе си, било като се оскатяват или продават осакатените си деца, или като сложат в ръцете им раздрънкан и фалшив инструмент. Факири са и онези, които се възползват от това.

Само една нищожна част от парите, които хората дават от състрадание на просяците, отиват по предназначение. Не беше отдавна, когато находчивите търговци на хора внасяха румънски циганета, за да разтягат монотонно меха на акордеона на оживените места и да изтръгват не повече от три такта от него, които се повтарят с часове. После и българските ги научиха…

Иначе съм „за“ уличните музиканти, защото когато свирят наистина добре, създават настроение и заслужават всяка стотинка, която се откъсва от джобовете ни. За съжаление не знам дали и повечето от тях не са част от онази порочна игра, в която безскрупулни мошеници си играят с човешките емоции. Но в едно съм сигурен – докато има много хора, струпани на едно място, тази игра ще процъфтява. Дори и повечето от нас да отказват да я играят.

2 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. В най-бедните години, мисля че беше по Виденово време или малко след това, мама имаше една просекиня близо до работата, много парцалива и нещастна на вид жена, на която даваше стотинки всеки ден, въпреки че и ние едва събирахме за храна. Сприятелиха се, започнаха да си приказват. Един ден мама се върна от работа потресена, почервеняла от гняв. Питах я какво станало, а тя ми разказа как като си приказвали с просякинята мама я питала за какво харчи парите, които спечели, а тя й рекла: „Аз много обичам да пътувам в чужбина!“. „Никога пове
    е нищо няма да й дам“ – викаше мама – „Аз си мислех, че пари за хляб няма! Аз да не би да не обичам да пътувам в чужбина?!“. За първи път оттогава отидохме в чужбина… преди 1 година. С честно изработени пари. И ни беше хубаво.🙂

  2. Пропуснах – прекрасно стихотворение си цитирал.🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.