Печени семки („XI-ти „А“ Фолк Пръдъкшън…“)

декември 7, 2009 в 12:56 pm | Публикувано в Забавно, Изкуство | 7 коментара

Това е първото от редица текстчета на долнопробна поп-фолк тематика, родени в скучните часове в училище, когато бях 11 клас. Анализите са вдъхновени от съботния „Труд“, където Недялко Недялков си правеше такива малки гаврички…

Печени семки

1. Както си карах моето BMW
разбрах, че всъщност тъй е по-добре:
гадже-топмодел на задната седалка,
а във багажника – мъни и бухалка.

Припев

Аз си чопля яко печените семки
заобиколен от фенки – манекенки.
Мобифонът – в джоба и парите – бол,
семки за мезе и каси алкохол.
О-о-о-па, опа, шики-наки,
карам си аз и мотор Kawazaki.

2. Но парите свършиха, няма вече семки,
няма ги и моите фенки с пищни ненки.
А животът бавно, безспирно пълзи
и превръща кефа в река от сълзи.

Анализ:

Себе-одата „Печени семки“ е своеобразна абстрактна деформация на изначалния хедонизъм в трагико-магнетично съществувание. Въведението (1) засяга като утилитаристичния меркантилизъм („…парите – бол… „), така и еротоманията („…фенки – манекенки…“), която кулминира малко по-късно („…фенки с пищни ненки…“). Алиментарните пасажи („…чопля яко печените семки…“, „семки за мезе…“) са в негласна опозиция на липсата на хранителни субстрати („…няма вече семки…“), където демиургът превръща неволунтаристичния акт на обедняване в култ.
Лексемата „шики-наки“ се явява логична-евфемистична последица от използваните в предишни жанрово сходни (поп фолк) химни експресации: „чака-рака“, „тук-там“, „примък-отмък“, „дирли-дирли“ и т.н. Поради това локализацията на този израз резонно е в припева (апогей).
Имената на чуждестранните МПС-та (BMW и Kawazaki) умишлено са представени в западноезичния си вариант, тъй като дотолкова навътре са навлезли в живота ни, че катадневната им употреба прави транслацията излишна, дори безпредметна.
В последната строфа (развръзка и епилог) лирическият субект излива цяла река от сълзи. Както отбелязва виден български лингвист (Н. Недялков): „Анатомически погледнато, тъй като сълзите са солени, би трябвало да еволюират в някакъв соленоводен басейн – море или океан например…“, а не в река, но това е работа на притежателя на лиценза за авторско право, а не на скромните езиковеди. Но както самият Кант е отбелязал: Абсолютът на гения е имунизиран срещу експликациите на бита, така че смело можем да се надяваме, че лирическият герой ще преодолее всички подобни превратности на съдбата.

28.09.1999г., 16:32 h
гр. София

7 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Браво, първо за лириката, второ – много пълен анализ😀

  2. Страхотно, наистина много ме развесели. Бях забравила колко те бива в литературните анализи🙂

  3. Пак ли почваш ве?!

  4. Я, я ми припомни в час по какво създаде това крилато произведение? При Котева ли, а?

  5. Доколкото си спомням, беше по английски… Котева го провери после:)

    • Хаха🙂

  6. Апропо, с нетърпение очаквам пряко включване с „Наливам си бензина“. Нали по моя заявка така умело я написа! Анализи молим да не бъдат поднасяни. (но тъй като не съм собственик на този блог, а въпросният безогледно размахва цензорската брадва… продължението е ясно).


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.