Още нещо от училищните тетрадки…

декември 9, 2009 в 9:32 am | Публикувано в Изкуство, Книги | 2 коментара

Един позабравен превод на Бекер…

Густаво Адолфо Бекер

Густаво Адолфо Бекер
Рими : ІV

Не казвайте, че лирата богатство вече няма
че думи не намира и безмълвна тя остава;
Дори и да няма поети, ни римa,
винаги поезия ще има.

Докато вълни от светлина в целувката
запалени трептят далече там;
Докато разкъсаните облаци на слънцето милувката
облича ги, със дрехи от злато и от плам;
Докато ефирът носи в своите недра
ухания, хармония ненарушима,
докато има пролет на света
и поезия ще има.

Докато науката не смогва да открие
на живота извора конкретен;
и морето или небесата бездна крият,
която хората не могат да пресметнат;
Докато светът напред върви, безкраен,
без да знае накъде отива;
Докато има за човека вир потаен
и поезия ще има.

Докато усещаме, че радва се душата,
но устните усмивка не разтваря;
Докато се плаче, без да замъгли тъгата
зеницата във която този плач изгаря.
Докато още разумът ни, и душата,
се борят и във лято, и във зима;
Докато вяра, спомени, таят сърцата
и поезия ще има.

Докато има и очи да отразяват
очите, които ги гледат;
Докато устните с копнеж се отзовават
на устните, които копнеят;
Докато в целувка могат да се слеят
две души объркани, раними;
Докато поне една красавица живее
и поезия ще има…

Превод: Аз

2 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Много интересни преводи! Позоволи ми да поставя тук и своя любителски превод на някои от куплетите на Бекер
    (безкарайно много грешки би намерил всеки един преводач, но го направих за чисто удоволствие…)

    януари 2007 г.

    Густаво Адолфо Бекер

    V.

    Дух безименен,
    неназована природа,
    живея с живота,
    без нищо наум.

    Политам в празнотата,
    от слънцето треперя в клада,
    между видения трептя
    и се рея със мъглите.

    Аз съм огнененият облак,
    и във залеза се вия,
    на кометата свободна
    аз съм бляскавата диря.

    Аз съм върховете снежни,
    огънят по плажовете,
    синята вълна в моретата,
    пяната по бреговете…

    Аз съм нотата в лютнята,
    и от виолетки – аромат,
    пламък бърз по гробовете
    и по руините – бръшляна.

    Пея с глас на чучулига
    и жужа като пчелата,
    и повтарям звуци редки,
    през нощта дочути само.

    Аз като пороя бия,
    като мълния пищя
    със светкавиците светкам,
    и със бурята – рева.

    В смях баирите превалям,
    сред треви високи шепна глухо,
    и въздишам със вълната чиста
    и ридая със листата сухи.

    На дима сред колелцата
    към небето аз политам,
    по спиралата безкрайна
    плавно след това аз слизам.

    И във нишки позлатени,
    спуснати от насекоми,
    сред дърветата се вплитам
    сред покой на жарко пладне.

    По течението хладно
    спускам се след нимфите –
    и в потока аз ги гледам
    голи как играят те.

    Във стремително въртене
    световете се променят.
    Но всемирните творения
    моите очи поемат.

    Зная за онез места,
    дето няма шум достигнал.
    Там безформени звезди
    чакат от живот сигнал.

    Аз над бездните вися:
    мостът, който ги пресича.
    Аз съм стълбата незнайна
    от небето към земята.

  2. Браво!:)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.