Жълто

юни 18, 2009 в 12:16 am | Публикувано в Други, Забавно, Неопределени, Цветове | Вашият коментар
Етикети: ,

(Жълтото е цветът на остарелите мисли. За по-нови нямам сили напоследък...)

Жълтото е цвят, напомпан с добро настроение, особено под формата на балони. Мирише на нарцис, но не е самовлюбен; има вкус на лимон, на допир е свеж и пухкав като пате. От него ти става топло, не само заради слънцето. Майка на оранжевото и зеленото, които се произвеждат от следните съставки: жълто и червено или жълто и синьо, без други примеси.

Обикновено предизвиква у хората жажда за пари, макар че напоследък се използва повече за политически цели. Ако е прието в нечист вид обаче, жълтото произвежда болезнени телесни състояния, като нарушава душевното равновесие. Засилват се личните чувства. Освен това служи за предупреждение – и в Природата, и във футбола, и по пътищата. Защото лесно се забелязва. Тоест, действа възспиращо. Укротява, но едва впоследствие.

Тъй като е вдъхновяващ цвят, стимулира мисловните способности. Може би затова не можете да го видите във фитнеса, освен под формата на трико. И затова е хилав цвят…

И останалите цветове. Всеки от тях с музика и филм към него.

Advertisements

Поглед към небето

декември 18, 2008 в 5:08 pm | Публикувано в Градът, Пътувания, Цветове | Вашият коментар
Етикети: , ,

tsarevets

Ако някой ми беше казал, че Царевец може да прилича на родопско одеало, нямаше да повярвам:)

Повече мои снимки можете да разгледате тук.

Бяло. И край. (Снегът)

октомври 21, 2007 в 9:59 am | Публикувано в Цветове | Вашият коментар

 

Бялото е цвят без спомени. Защото останалите цветове бягат от него тъй като са обречени някой ден да побелеят. И да изчезнат. Покрити с дебел сняг. Край.По това време на денонощието времето тече много трудно. Някак мудно. Все едно часовниците съскат по-тихо, от страх да не събудят спящите. Но за разлика от времето, мисълта сякаш препуска, вероятно защото има да си навакса заради рутинното изключване през деня. И лети, и се опитва да бъде свободна.

Ако имах повече време, щях да я оставям да се рее по-дълго и по-високо. Ако имах повече смелост, щях да я пускам надалеч – там, където не мога да я видя, без да ме е страх, че ще се изгуби. Ако имах повече сила, щях да я нося – ако трябва на ръце – за да й помогна да прескочи високата бариера на отегчението. Ако имах повече думи, щях да й кажа неща, които никога не съм умеел да казвам. Или които не съм забравил, но съм оставил настрана и не искам да се сещам за тях. И щях да й позволявам да прави снежни човеци, без страх, че ще се простуди.

Стаята ми е пълна с неща. А повечето от тях дори не съм използвал. Имам прозорец, който никога не отварям (за сметка на другия, по-малък); химикалка и молив, с които никога не пиша; книги, които никога не съм чел; мисли на други хора, които никога няма да разбера; музика, която никога няма да слушам. Защото са бели – не оставят спомени. А нали спомените са важни… Като зимата.

Обикновено спомените не се обаждат. Струвало им се, казват, че вече съм свикнал да живея добре без тях и затова не искали да ме притесняват. Всъщност те не искат да се обаждат и това за тях е доста удобно оправдание.

Спомените идват през нощта. Когато бялото не се вижда. Защото когато е тъмно, бялото е цветът на смъртта. И непрекъснато живее в едно особено раздвоение – без него не може да има светлина, тоест цветове. А в същото време цветовете, като хора, след като се родят от бялото започват да стареят и след време умират бледи, с побелели коси. Изпепелени от слънцето (вчера го открих, най-сетне, и радост пъпли из цялата ми душа) и накрая потънали в земята. Черна.

P.S. Преди известно време го направих като PDF. Всички цветове могат да се открият тук.

Снимка – Фото Форум (за съжаление не помня кой беше авторът)

Следваща страница »


Entries and коментари feeds.