За успехите

септември 22, 2010 в 4:45 pm | Публикувано в Други, Неопределени, Приятели | 4 коментара

Успехът винаги има две лица. Едното е това, което виждат хората около нас. Другото е лицето, което виждаме ние самите. И то е по-важното.

В очите на другите успехът се измерва количествено: например като големина на заплатата, брой спечелени награди, честота на пътуване в чужбина, брой притежавани коли, брой маркови дрехи и обувки. Другите не могат да почувстват успеха по начина, по който го чувстваш ти. И затова търсят да го измерят по лесния, видим и измерим начин.

В нашите собствени очи заплатата може да няма значение, наградите може да са само статуетки или купи във витрината, пътуванията в чужбина да са досадно задължение, колите да са само средство за придвижване, а дрехите да са просто случайно подбрани парцалки от най-удобния магазин.

Сър Кен Робинсън в една своя книга показа как всичко се променя, когато откриеш собствената си страст, елементът, който те кара да се чувстваш наистина щастлив и успял. И това може да няма нищо общо с успеха, както го разбират и определят другите.

Успех е да можеш да откриваш себе си в нещата които правиш. Успех е да постигаш малки победи там, където ги търсиш. Да постигаш мечтите си. Успех е да имаш хора, на които да можеш да разчиташ, които да обичаш и за които да знаеш, че заедно можете да направите чудеса.

Успех е дори да намериш в себе си сили да се извиниш, когато си издънил нещата.

Понякога успехът е да можеш да се отречеш онова, което другите приемат за успех.  Защото в крайна сметка, когато става въпрос за успеха, не е чак толкова важно какво ще кажат хората.

Чърчил има забележително прозрение по темата: „Успехът е способността да преминаваш от един провал към друг, без да губиш ентусиазма си.“

Пък другите нека си говорят…


Entries и коментари feeds.