Konx Ompax – Блогът на Христо Радичев

Десет постулата за българския футбол

Като дойде някой нов да е наясно, че трябва във всеки полусезон да играе по следната схема – да направи 10 силни мача, два средни и един слаб. Ето ги тези 15 срещи.

(Димитър Пенев)

След като „бащицата“ на футбола у нас, този чутовен титан на научно-приложната футболна мисъл, чичо на племенника си и кръстник на малък стадион точно преди един месец ни разкри основните изисквания към новодошлите в ЦСКА, както и академичните си математически познания, време е да разкрием  някои основни закономерности в родния футбол, които са преминали като танк през „проверката на времето“ и могат да бъдат обявени за неоспорими постулати, валидни за вечни времена, пред които се прекланят дори Крум Савов и Сашо Диков:

1. Българските футболисти тренират денонощно. Тренировките им започват на стадиона и  продължават в „Син Сити“, където момчетата толкова се престарават, че понякога получават порезни рани.

2. Общият брой на точките, събрани от българските отбори в евротурнирите за една година, е по-малък или равен на броя на мозъчните клетки във футболното ни първенство. За всички групи.

3. Вероятността Юсеф Рабех да не употребява алкохол в рамките на 20 минути е правопропорционална на възможността Любо Пенев да спечели Лига Европа с ЦСКА.

4. Косата на Боби Михайлов ще порасне тогава и само тогава, когато Даниел Беконо стане титулярен вратар на Манчестър Юнайтед.

5. Христо Йовов е Бижутера. Това е толкова очевидно, колкото са очевидни завидните треньорски умения на Мъри Стоилов. Очевидно е и това, че Бижутера всъщност е Боксьор.

6. Христо Стоичков се справя с треньорския пост точно толкова добре, колкото и с английския. Освен езика на кралицата Камата владее съвършено още арабски, немски, испански, унгарски, суахили и арамейски. По-големи проблеми има с българския, но полага усилия и със сигурност някой ден ще го овладее и него.

7. Ако искате ЦСКА да бие Левски, трябва да пуснете факс на Батков, но само когато не мъти въжета в тоалетната. В противен случай мустакатият бос може да обърка факса с тоалетна хартия. Ако това се случи, със сигурност ще се окаже, че сте чиста проба „хомосекшуъл„, а както всички знаем, Батков никога не греши.

8. Пакетното придвижване на футболистите е фундаментът на основата. Това го знаят само доказали се на терена стратези като двамата Вуцови и Пената. Сър Алекс Фъргюсън се е учил от тях, но почти нищо не е прихванал.

9. Данчо Лечков разбира от политика, строителство, мениджмънт, хотелиерство, маркетинг, реклама, мода, квантова физика, евклидова геометрия, кабала, че дори и от футбол. Той е проектирал Големия андронен колайдер и тунела под Ламанша. Освен това е измислил алгоритъма на Google. Ако има нещо, което Данчо не знае, това все още не е известно на никого, дори и на него самия.

10. Удобството на футболния терен зависи най-вече от цвета му.



Някой друг ще го направи

Освен че ние хората непрекъснато се интересуваме от живота на другите , често-често очакваме другите да направят неща, които можем да направим ние самите, при това без особени усилия. Още по-лесно е това, когато очакваме някакви институции да го направят. Така например всички чакаме срещата на върха в Копенхаген да реши проблемите с климата, а междувременно не правим нищо, за да ограничим собственото си влияние върху тези промени. Или чакаме бат’ Бойко или негов подопечен да изчистят улиците, докато хвърляме боклуци по тротоара. Или държавата да се справи с проблемните домове за сираци. Или някой друг да свърши работата, за която ние сме отговорни.

„Някой друг ще го направи“ е достатъчно основание да не правиш нищо.

Има две основни причини това да е така. Едната се нарича „мързел“, а другата – „страх“. Страх от инициатива, от възможен провал, от това какво ще кажат хората, или просто страх от някой друг (най-често шефа).

Време е да не чакаме другите да свършат нашата работа. Време е да скочим и да я свършим сами. Така желаната от нас промяна ще настъпи много по-скоро, отколкото очакваме.

Още нещо от училищните тетрадки…

Един позабравен превод на Бекер…

Густаво Адолфо Бекер
Рими : ІV

Не казвайте, че лирата богатство вече няма
че думи не намира и безмълвна тя остава;
Дори и да няма поети, ни римa,
винаги поезия ще има.

Докато вълни от светлина в целувката
запалени трептят далече там;
Докато разкъсаните облаци на слънцето милувката
облича ги, със дрехи от злато и от плам;
Докато ефирът носи в своите недра
ухания, хармония ненарушима,
докато има пролет на света
и поезия ще има.

Докато науката не смогва да открие
на живота извора конкретен;
и морето или небесата бездна крият,
която хората не могат да пресметнат;
Докато светът напред върви, безкраен,
без да знае накъде отива;
Докато има за човека вир потаен
и поезия ще има.

Докато усещаме, че радва се душата,
но устните усмивка не разтваря;
Докато се плаче, без да замъгли тъгата
зеницата във която този плач изгаря.
Докато още разумът ни, и душата,
се борят и във лято, и във зима;
Докато вяра, спомени, таят сърцата
и поезия ще има.

Докато има и очи да отразяват
очите, които ги гледат;
Докато устните с копнеж се отзовават
на устните, които копнеят;
Докато в целувка могат да се слеят
две души объркани, раними;
Докато поне една красавица живее
и поезия ще има…

Превод: Аз