Konx Ompax – Блогът на Христо Радичев

Бин Ладен не е мъртъв!

Докато всички опищяха орталъка за смъртта на Бин Ладен, почти никой не се замисли за това, че отново българин има пръст (и в случая – скалпел) в тази работа.

Истината за онова, което се е случило на Осама, можете да научите от Twitter акаунта на терорист №1:

„Всички ме мислят за умрял. Благодаря Ви, д-р Енчев!“

Сиена: пътеводител (История за кули, площади и катедрали)

В сърцето на Тоскана има град, който два пъти годишно обича кратките конни състезания. Десет от неговите седемнадесет квартала (Contrade) мерят сили на централния площад (Piazza del Campo), който си струва да бъде видян по всяко време, но най-вече когато слънцето го огрява. А това се случва доста често.

Сиена трябва да бъде гледана по два начина: отвисоко, за да се види пълната й красота, и от земята, за да се усети средновековната й атмосфера. Освен ако не можете да летите, за първия начин се препоръчва удобната за целта Torre del Mangia (или Кулата на хранещия се), в която храненето може да ви докара само проблеми. Това е втората по височина кула в Италия, която далеч задминава по височина недоразумението в Пиза и изостава единствено от посестримата си в Кремона.

Централният площад в Сиена е като раковина, разделена на девет еднакви и леко наклонени части. Те символизират Управлението на Деветимата  – олигархична институция, която през 13-14 в. помага на града да се мери с далеч по-титулованата си братовчедка Флоренция. Всички девет части се събират в жаден тунел – част от централната дренажна система, който е изключително доволен, когато вали. Наоколо са пръснати живописни кафенета, в които могат да ви изненадат с малките си и скъпи порции памфорте и други сладкиши, но за сметка на това осигуряват приказна гледка към Фонтана на радостта (Fonte Gaia) или към сградата на управата (Palazzo Publico).

Сиена си има и друга гордост – удивителна катедрала (Duomo di Siena), с фасада на Андреа Писано, защитена от зловещи гаргойли, която за разлика от много други италиански храмове е еднакво красива както отвън, така и отвътре, и е украсена както отдолу, така и отгоре.

Но най-вълнуващото в този малък средновековен шедьовър е разходката из тесните улици, които разкриват за прехласнатия пътешественик чудата поредица от статуи, малки магазинчета, красиви църкви, интересни дворчета с богато оцветени арки и други запомнящи се гледки.

Опаковайте багажа и тръгвайте – еднодневната разходка ще ви осигури многодневни спомени.

Италия тук

От снощи в Борисовата градина се провежда много интересен фестивал – „Италия тук“ (Qui Italia). Първият концерт беше забележителен. Неаполитанската група „Intra Terra“ изпълни страхотни авторски и фолклорни песни, докато публиката се забавляваше колкото с тях, толкова и с неколцината подпийнали посетители, опитващи се да танцуват.

А дайретата на Антонио Кастриняно… ех… невероятен е.

Казаха, че ще пеят и тази вечер. Вижте ги, струва си.