Konx Ompax – Блогът на Христо Радичев

Бин Ладен не е мъртъв!

Докато всички опищяха орталъка за смъртта на Бин Ладен, почти никой не се замисли за това, че отново българин има пръст (и в случая – скалпел) в тази работа.

Истината за онова, което се е случило на Осама, можете да научите от Twitter акаунта на терорист №1:

„Всички ме мислят за умрял. Благодаря Ви, д-р Енчев!“

Световноизвестни певци крадат българска музика!

През последните няколко дни с Андро сериозно размишлявахме над въпроса защо българската музика не може да пробие на Запад. Отдавна мина времето, в което „Златният орфей“ беше притегателен център на международния естраден елит. Днес вече си нямаме български Моранди или one-shot-wonders групи или изпълнители като O-Zone, нито български Таркан, с които музикалният свят да научи де е България. Докато ние се умиляваме пред Азис и Преслава, наченали поредната ракийка, нашите балканси съседи разпръскват нашироко и надалеч своята музикална култура.

Оказа се, обаче, че това не е точно така. Конспирацията срещу българската музика е разкрита, а тайната на успеха на някои известни „певци“ или „групи“ (в кавички, защото славата им в действителност е незаслужена) е напълно развенчана!

Да започнем по-отрано. Ванеса Паради, тази мъжемелачка, която разби сърцето на Лени Кравиц и прелъсти Джони Деп, с което си навлече гнева на де що жени има по света, дължи славата си на певица единствено на нашата мила и родна България. Защото Ванеса стана звезда чак след като започна да припява с пискливия си гласец „Жуля такси“ , умело прикрито зад неразбираемия френски бъркоч от думи.

Какво да кажем за фамозния проект на господата Мюнциг и Андзилоти – SNAP!, който пожъна небивала слава с парчето „The Power“, въпреки че в него припяваха на чист български „Аз ям попара“, а в припева плагиатът Turbo B редеше безнаказано (досега!) думите „...и ти, ли, и ти, ли, и ти ли се наяде„…

Въпреки пословичната бдителност на родните журналисти, на тях все пак им убягна фактът, че Мадона в своя хит „American Pie“ е сложила останалите 14252 знамена, само за да прикрие роден трибагреник, който й гарантира онзи грандиозен успех…

Да не забравяме и Род Стюард, който въпреки българската непоносимост към всичко, което не е от големия град, имА смелостта да заяви: „Аз съм селянин“ на всички, при това на развален български.

Дори и кумирите от The Prodigy посегнаха на най-святото ни – езика – за да може Кийт Флинт да се лензи пред екрана и да обяснява: „Аз съм сам в стаята…“. Благодарение на доброто си владеене на български език те станаха толкова популярни. Но българинът, таз душа покорна, но и отмъстителна, им го върна тъпкано. По време на посещението си в София през далечната 1999 г., англичаните откриха на пазара на „Славейков“ свой албум, който те никога не бяха издавали… А за капак, обвиниха за това братушките…

Но да не спираме дотук – всички си спомнят Take That от времето, когато бяха на върха на славата си. Но защо бяха там – защото в едно от най-известните си парчета те сълзливо грачеха „Чушкопек фор гуд…“.

Тях в случая не трябва да ги виним – комбинирането на английски и български думички в една песен беше заложено още в песните на Haddaway, който в парчето „What is Love“ припяваше – „Бейби, дъхът ми…“

И House of Pain са крали безсрамно от езика ни – нека си припомним как започваше най-големият им хит „Jump“ – „Макарон несварен, легни в леген…“

Много, много са прегрешенията на известните музиканти. Към тях можем да добавим и Deep Purple с тяхното „Хей, чичо, стига си ревал…“, двойно по-наглият Shaggy с двата му хита „С пръста рова, рова…“ и „О, кара л*йна“, както и The Shorts с небезизвестното „Камион с дърва, конци, конци, на макара“.

Разбира се, към дългият списък на провинилите се можем да добавим още много известни музикални дейци, но важното е, че в крайна сметка българската музика е жива, както и че тя пулсира в ритъма на толкова известни песни, въпреки че е обречена други да жънат славата, която по право се полага на нея…

Светът в твоите ръце

Миналата година моята презентация CHANGE изненадващо достигна до престижното трето място в конкурса на SlideShare World’s Best Presentation Contest. Разбира се, имаше други, много по-добри материали, които заслужено спечелиха наградите на журито, но аз искрено се зарадвах на оценката, дадена от посетителите на сайта.

Тази година участвам с друга презентация, на сходна тема. Заглавието е The World In Your Face и е фокусирано върху силно нарасналото влияние, което има всеки от нас, в резултат на непрекъснато развиващите се технологии и средства за общуване.

Имах безумни проблеми с форматирането, качването на файла и шрифтовете, затова накрая се наложи да използвам по-традиционните Tahoma и Courier. Все пак, ако презентацията ви хареса, можете да гласувате за нея чрез бутончето с вдигнатия палец, разположено точно под нея. Изисква се регистрация в сайта.

Можете да ми помогнете още повече, ако публикувате линк към нея във Facebook, Twitter или на своя личен сайт или блог.

Благодаря предварително:)