Konx Ompax – Блогът на Христо Радичев

Верона: пътеводител (история за площади, дамски балкони и амфитеатри)

„Два рода равно знатни от Верона,

чиято красота е тук пред вас…“

(Уилям Шекспир, „Ромео и Жулиета“, пролог)

Вероятно най-малката столица на любовта е станала прочута заради трагедията на страдфордски бард, за когото не се знае със сигурност кога е роден и затова често бъркат рождената му дата със датата на неговата смърт.  Главен град на провинция Венето, разположен на река Адидже, Верона може да се похвали с крсив и древен амфитеатър от I век, на чиято сцена преди са се борели гладиатори и рицари, а сега пеят оперни звезди. Както обикновено, ръководени от изумителен порив на въображението, местните люде са дали на това овално здание името Арена на Верона (Arena di Verona).

Площад „Ербе“ е симпатичен пазар на сувенири – от онези, които милионите туристи, посещаващи града най-вече заради една несъществувала жена, ще скрият в някой долап веднага щома като се приберат вкъщи. Единият край на площада се пази от венециански лъв, а другият – от меланхолична статуя на поет-чудак, който явно е обичал птиците. Странна кост, за която така и не разбрах откъде е дошла, виси от арка в непосредствена близост до красиво изрисувана стара сграда. На няколко метра от нея е площадът на Синьорията, където можете да се запознаете с друга статуя – на онзи флорентински поет от XIII в., който се разходи до Ада, Чистилището и Рая и след това описа преживяното в поема, с която въведе стандарт за италианския език.

Две са нещата, които в най-голяма степен са виновни за популярността на Верона. Първото е името Жулиета Капулети – несъществувалата жена, за която вече споменах. Второто е балконът й. И в пряк, и в преносен смисъл. Точно както Моцарт продава във Виена, Гауди в Барселона, а Дракула в Румъния, така и Жулиета продава във Верона. Статуята й, по-известна като „Изтърканата гърда„, е отговорна за просташко-похотливите усмивки на хиляди тийнейджъри по света, които се редят на дълги опашки, за да усетят трепета от докосването на женска гръд, различна от тази на майките им, пък  била тя и метална.

Дотук за единия балкон – безплатният. Другият – легендарният балкон, на който героинята с примряло сърце се обяснява в любов с Ромео, е добавен към иначе старата къща едва през 1936 г., което  вероятно е една от най-доходоносните идеи за всички времена, родила се в главата на верончанин. Това, разбира се, не пречи хората да дават пари, за да се качат на него.

Да живее туризмът, който се храни от легендите!

Колкото до Ромео Монтеки, този несретен средновековен любовник, нему е отредена клетата съдба да остане почти напълно забравен от туристите, в желязната хватка на романтичния миманс.

Във Верона на 5 април 1857 е роден Александър I Батенберг – първият български княз (1879-1885). Градът е дал на света и любимия писател на Сандокан и изобщо на тигрите от Монпрацем – Емилио Салгари, роден на 21 август 1862 г.

Снимки от скорошното ни пътуване до Верона и Падуа – тук.