Konx Ompax – Блогът на Христо Радичев

Практическо ръководство за движение из крайните квартали на Париж (или The Lonely Traveller’s Ultimate Guide)

Париж е град голям. Много неща могат да се видят там. Най-вече афроамериканци. И други забележителности. Имат си кула, която наричат Кулата; музей, който наричат Лувъра; дворци, които носят имена било на европейска държава, било на известен български поп-фолк храм, било просто „Тюйлери“; арка, която наричат Триумфална, че дори и катедрала, която се казва „Нашата дева“…

Франсетата са хора лицемерни – едно говорят, друго пишат. Например, кой знае защо, Charles de Daulle не се чете „Чарлес де Гаулле“, както би било нормално, ами „Шарл дьо Гол“. „Мерси беаукоуп“ звучи като „Мерси боку“, а съвсем резонният въпрос „Кес късе“… абе гадна работа.

Ако сте решили да си вземете английския, докато сте в покрайнините на Париж, по-добре го оставете вкъщи – няма да ви свърши особена работа. Виж, арабски, суахили, хинди и други лингви се котират значително по-добре. Три са думичките и изразите, които трябва да знаете, за да оцелеете в градска и крайградска среда: „Силвупле“, когато искате да изглеждате възпитани, „Мерд“, когато искате да покажете, че сте ядосани, както и „Мерси“, когато не искате да си купите нещо. Как се пишат, няма да ви кажа, не ви и трябва. Но ги използвайте пестеливо, като втората никога не трябва да е насочена към нещо, което мърда, освен ако не е изпуснатия вече влак.

Париж е толкова голям, че са го разделили на зони, а самият град е в зона 1 и 2. Има още зони 3, 4, и 5, водят се нещо като община или район. Един билет важи за определена зона, а ако я прескочите и се озовете на перона на следващата гара, имате две възможности: а) да спите на гарата, на която сте слезли, което вероятно не е особено трудно, защото други нередовни пътници преди вас отдавна го правят (видях ги с очите си); и б) да използвате българската си светкавична „прецакай-системата“ мисъл, за да преминете отвъд огражденията. Как точно да го направите, ще запазя в тайна, за да не ви развалям удоволствието да импровизирате, ако ви се случи. Но е възможно, по различни начини. Лично гарантирам!

Ако поръчвате месо, настоявайте да е МНОГО препечено, защото онова, което е „алангле“ за франсетата, за нас си е суровоядство, а „нормално“ опеченото оставя неприятни усещания по зъбите ви и е трудно за преглъщане.

Англичаните не са особено на почит, вероятно заради хора като Хорейшо Нелсън. За германците да не говорим, вероятно заради честите им разходки на френска земя. Която е много красива, да си признаем…

Засега толкова от Париж. Все пак е достатъчно за град, който НЕ успях да разгледам:) Но в предградията е гадно.

Да дойдат германците!

Всички са виновни за неграмотността

След като от Софийския университет вчера обявиха резултатите от изпита по литература, митът за успешните реформи в системата на образованието рухна окончателно. Основен фактор за това близо 50% от оценките да са двойки, се оказа неграмотността на кандидат-студентите.

Разбира се, журналистите (голяма част от тях също неграмотни) с удоволствие ще подхванат темата и ще започнат да дъвчат въпроса за виновниците за тези плачевни резултати. Но не е достатъчно да посочиш някого с пръст и да кажеш „Той е! Да го изгорим на кладата!“ Виновни са всички, а не само министърът, министерството и/или „системата“.

Виновни са родителите, защото пълната липса на заинтересованост към резултатите на децата им подпомага немарливостта, към която младежите и без това са склонни. За тях беше по-важно да настояват (умело подтиквани от децата си) за по-творчески подход при провеждането на изпитите, който да включва есета вместо заучени теми и където „нашето гардже“ би могло да разгърне колосалния си умствен потенциал и да създаде текстове, които ще останат в историята с чутовната си ерудираност. Ядец! Имаше и есета, при това май дори не от тази година, но децата пак се провалиха. Вместо да се опитат да решат проблема заедно с училищата, майки и татковци, баби и дядовци, чинки и шуренайки застанаха „на нож“ срещу една върволица министри, експерти, директори и други чиновници, от което, както всички видяхме, не произлезе нищо градивно.

Виновни са учителите, защото съзнавайки или не, възпроизвеждат една порочна образователна система, която стимулира зазубрянето, без да оставя трайни следи в претрупаните от информация мозъци на учениците. И понеже на самите тях им беше скучно, не се опитваха особено да разчупят модела на преподаване и да стимулират поне наченки на заинтересованост у децата. И предпочетоха да припечелват допълнително от частни уроци, с променлив успех.

Виновно е министерството, защото за последните 20 години не направи нищо повече, освен много плахи опити за промени в начина на преподаване. Когато стана ясно, че с кадифената ръкавица няма да се получи, ведомството просто реши да остави развитието на образованието десетки години назад. Тонове излишно знание, представено по начин, който тренира скуката, с учебници, по 5-6 на предмет, написани по ужасяващ не само специалистите начин. А можеше да вземат пример от по-развитите образователни системи, където учениците са буквално мотивирани да знаят. Вярно, те се специализират, знаят много за малко неща, но по-добре това, отколкото да знаеш малко за още по-малко.

Виновна е държавата, защото не предложи достойно заплащане на преподавателите, като по този начин остави кадърните учители да сменят попрището и да станат я преводачи, я (за съжаление) продавачи, а остави в класните стаи предимно слаби педагози, които и без това не разчитат на друга кариера, да се опитват без особен успех да ограмотяват учениците. Виновна е и за това, че не предвиждаше подобаващ дял от бюджета за образователни програми, подобряване на материалната база (да ме прощавате за поостарелия израз), стимулиране на знаещите и подпомагане на незнаещите.

Виновни са университетите, защото не подготвиха достатъчно квалифицирани преподаватели, които да поемат щафетата от опитните си по-възрастни колеги, които започнаха да се пенсионират и по този начин оставиха зееща рана в и без това болното ни училище. Вместо това социалната педагогика, филологиите и други важни учебни дисциплини се превърнаха предимно в сбирщина на закъсали младежи, които гледаха „да се закачат“, колкото да се каже, че учат „вишо“.

Най-малко са виновни самите ученици, защото те избраха по-лесния път и просто се възползваха от целия този вакуум в образованието, който им позволи да живеят в пълна незаинтересованост за бъдещето си. Плодовете на тази незаинтересованост ще ги берем съвсем скоро…

Една утеха все пак остана. На всички нива на образователната система все още има кадърни хора, които макар и малко, се опитват да променят статуквото. Има експерти, които се борят не просто да ремонтират образованието, а да го сменят изцяло. Има учители,  водени от някакъв удивителен и почти идиотски идеализъм, които упорито се опитват да променят начина на преподаване и да мотивират младежите. Има ученици, които въпреки всичко се опитват да научат повече, дори им е интересно да го правят. Има родители, които внимателно следят какви ги вършат синовете и дъщерите им и реагират своевременно, когато видят, че някъде нещо куца.

И парадоксалното във всичко това е, че тези хора успяват да се представят на ниво дори в условия, които всячески се опитват да ги спрат, да ги форматират и да ги „възпитат“ в поддържане на установения ред. И използват наложените правила, за да ги преодолеят. И усилията и знанията им биват оценявани дори там, където би трябвало да бъдат санкционирани.

Това е утехата. Тя обаче помръква, защото тези хора са все по-малко.

Да спасим малцината!

Красивата Шотландия

В SlideShare открих две презентации за Шотландия (моя отдавнашна мечта) с чудесни фотографии. Ще ги поставя и тук, за да им се насладите и вие. Те ме подсетиха, че напоследък съм зарязал представянето на България, което исках да направя… Скоро, скоро:)

Toва е първата:

А това – втората:

А онези от вас, които още не са виждали моите презентации в SlideShare, могат да го направят, като кликнат върху бутончето горе вдясно, под RSS-а:)