Будапеща: пътеводител

януари 28, 2009 в 7:37 pm | Публикувано в Градът, Пътувания | има 1 коментар

Будапеща е град с раздвоение на личността (Буда и Пеща), който свети силно през нощта. Има си река, острови и мостове, два от които са много известни, особено единият, направен от стоманени въжета. Има и ресторанти-кораби по реката, доста скъпи.

По улиците има светофари и алеи за велосипедисти, които се карат, ако вървиш по тяхната част от тротоара.

Градът не може да бъде разгледан добре, ако си стоиш в хотела и работиш до късно вечерта, а единствената ти утеха е, че всъщност закуската е много добра. Трябва да се обикаля, затова не правете като мен, а тичайте да разгледате двореца, Рибарските кули и църквата на Матиаш. Парламентът изглежда приказно зловещ, а депутатите в него са близо 400 и спят по време на работа, подобно на нашите… А премиерът, също като нашия, отказва да сдаде властта, въпреки че се дъни яко. Но въпреки всички политически прилики, Унгария не е България. Нямат си Бойко и Доган, най-малкото.

В Будапеща има площад със статуи на герои, близо до който доволно плуват патици, устремени към старинен замък на Янош Хуняди.  В центъра на вече споменатия площад има висока статуя на жена, хванала здраво двоен унгарски кръст. За някои това е символ на свободата, но за цинично настроените англоговорящи е просто „Chick on a Stick“. Въпрос на гледна точка…

Токайското вино, с което унгарците се хвалят, не е ЧАК толкова добро. Виж, гъшият дроб и саламите са вкусни деликатеси и си струва да бъдат опитани.

Всеки, който иска да се разходи във парка, може да го направи с удоволствие на остров Маргит. Останалите да се насочват към съседния Сигет, за да слушат музика и да спят във палатки, но само през лятото.

Малко носталгично

януари 23, 2009 в 1:58 am | Публикувано в Приятели, Пътувания | Вашият коментар

Ако вече четвърти ден си в чужбина по работа, значи ти е време да си ходиш вкъщи. „Вкъщи“ е там, където човек се прибира от път, за да прегърне близките си хора. Ако ги няма, значи спокойно може да си остане там, откъдето се връща. 

Преди няколко години мечтаех да обикалям по света, пък било то и служебно… Сега гледам картата и все по-малка ми се вижда. Като започнем от Германия на 4 години, през Украйна на 8, Румъния, Турция х 4, Гърция х 2, Грузия (о, да, Грузия, моята гордост, с която наперено се кича, защото тогава успях да се прескоча и да тръгна подир мечтите си:)), Македония х 2, Сърбия, Черна гора, Хърватска, Полша, Чехия х вече не знам, Унгария х също, Италия, Австрия, сега Словения, през май Испания… Уха, бая свят изтръшках, спор няма. Пусто скиталчество… А в понеделник пак в Будапеща, за три дни. Те и единия от терминалите затворили там, подочух… Стачкуват хората.

И сега ми се прибира. Защото ми додея да бъда сам.

Бека, идвам си:)

Любляна: пътеводител

януари 21, 2009 в 1:22 am | Публикувано в Градът, Пътувания | Вашият коментар
Етикети: , ,

Любляна е столица на Словения и град на мостове. Има доста дракони, както и замък, който да пазят, труднодостъпен откъм улица „Студентска“. Реката, която тече през града, също носи името му – Люблянка. Старата част е красива, още повече, когато ти сервират вино в някое от хилядите ресторантчета наоколо.

Чисто е, може би защото има много книжарници и хората си купуват оттам книги, които четат. Кафето го сервират с мляко, но не е по български вкус. На открития пазар в центъра продават сок от кисело зеле или кисела ряпа, по 2 евро бутилката.

Жителите на Любляна са приятелски настроени и обичат да се хвалят с две неща, които мислят за уникални – виното и доста соленото месо, наречено прошуто. За него ще се карат с италианците, както се карат с нас за ракията.

Хората тук обичат родината си и са много горди с нея. И с право – всичко си имат накуп – планини, море, красиви гори. Има цял куп с чудесни ресторантчета, в които предлагат предимно ястия от гъби и месо. Патладжаните тук са огромни, а сувенирите за туристите – безброй. За десерт сервират гИбаница, която няма нищо общо със сръбската.

Чужденците идват тук по две причини – ски и работа. Ако могат, ги комбинират. Аз не успях. А и не исках. Но като всички останали съм много доволен от видяното.

Следваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.