За мен

Роден съм в четвъртък, в 20:00 часа на международния ден на музеите и рожден ден на бившия папа.

Казват, че съм бил весело дете, защото от 40-дневна възраст съм тръгнал по сватби.
Отначало не съм плачел много, може би защото съм бил прекалено зает да сватбувам… Оженил съм три лели, двама чичовци и двама племенници, единият от които сега е на 50 години. Предстои да оженя много приятели, двама от които се венчаха наскоро.

Дядо ми по майчина линия е имал 5 братя и сестри. Баща ми е имал седем братя и сестри. И досега не познавам всичките си роднини, въпреки че правя опити да ги събера в едно родословно дърво.

За първи път се влюбих на 7 години, за последен на 25. Последният път продължава и сега, дори и след сватбата:)

В живота си съм умирал няколко пъти. Последният беше на 23 декември 2006 г., два дни преди именния ми ден. Оттогава мислех, че онази част, която умря същия ден, никога няма да успее да се съживи, но на 7 октомври 2007 г. чудото се случи. След това на 8 април 2012 г. станах баща на невероятно момче и това беше най-щастливият ден в живота ми.

Плакал съм често, но и често съм се смял. През времето, през което не правех нито едно от двете, успях да се науча да свиря на акордеон. След това успях и да го забравя.

Завърших висшето си образование без разочарования преди години. След това завърших още едно, този път обаче силно разочарован.

Колекционирам интересни имена и хубави спомени. Интересувам се съвсем лаишки от хералдика, генеалогия, фотография, литература, футбол. И от други неща, за които съвсем нямам време.

Имам много приятели. На няколко обаче държа особено много. С повечето от тях пътувам, смея се и споделям хубавите и лоши моменти. Научих, че приятелите са може би най-важното нещо. Понякога по-важно дори от любовта. Защото тя може да си отиде, а приятелите остават.

Преди няколко години започнах да пътувам и оттогава правя предимно това (когато не работя). Бях в много държави, но най-много ми харесаха две места: Кавказ в Грузия и Херцег Нови в Черна гора. През август 2007 г. не успях да замина за Сицилия. Посетих Испания и Венеция и така сбъднах не една, а две мечти.

Имам много други мечти и знам, че повечето от тях няма да се случат. Но има и такива, които са ставали реалност. За някои от тях съм допринасял самичък, за други съм разчитал на чужда помощ. Една от тях се случи на трети март и ще я помня цял живот, въпреки че продължи не повече от двайсетина минути – почивка на стълбите на Piazza di Spagna в Рим.

Помня страшно много неща, но повечето от тях не си струва да бъдат помнени. За онези, за които си струва, съм запазил специално място. Това място пази спомените от коварните игри на времето.

„Аз съм от днес и отколе, но има нещо в мен, което е от утре, от вдругиден и от всякога“
(Фр. Ницше)