Най-новият футболен виц

октомври 28, 2009 в 2:11 pm | Публикувано в Забавно | 6 коментара

Звъни телефонът на Батков. Той вдига слушалката:

Ало?

– Добър ден, обаждам се от ФК „Рубин“ (Казан). Искаме да купим четирима Ваши футболисти.

Батков се замисля и след секунди отговаря:

– Защо са ви, нали вече бихте Барселона?

За стълбовете като кошчета за боклук или защо живеем в сбъркана държава

октомври 27, 2009 в 1:33 pm | Публикувано в Градът, Злободневни | 3 коментара

Всяка сутрин, докато чакам трямвая на спирката в квартал „Надежда“, един стар и олющен електрически стълб привлича погледа ми. В долната си част този стълб някога е имал капак, който е скривал някакво командно табло или кабели. Разбира се, капакът отдавна липсва. Но в дупката вътре в стълба, вместо кабели човек може да види само боклуци. Видял някой недотам цивилизован наш съгражданин дупка, имал боклуче подръка, та се запитал дали да не метне боклучето в така удобно зейналата пред него дупка… Хем прибраничко, никой няма да види какво е сторил, хем няма да хвърли боклука направо на улицата.

Да, ама някой друг минувач го видял и си казал: „Що пък и аз да не хвърля там боклучето? Е, не е кошче, ама пак върши работа, няма да цапаме улиците, я…“ И така вълна след вълна, докато сега „кошчето“ е препълнено.Защото е много по-лесно да правиш онова, което правят останалите, отколкото да пазиш поведение и да следваш елементарни правила.

Сигурен индикатор, че се намираш в сбъркана държава, е когато обществените площи, сгради и предмети не изпълняват функцията, за която са предназначени, а се използват за нещо съвсем друго. Така кошчетата за боклук и контейнерите се превръщат в огнища, електрическите стълбове – в кошчета, трафопостовете и входовете на блоковете – в тоалетни, а зелените площи – в паркинг.

Лошото е, че нашата държава е не просто сбъркана. Тя е превърната в бунище, в което всеки пикае.

Blog Action Day: Climate Change

октомври 15, 2009 в 10:08 am | Публикувано в Други | 5 коментара

Днес е Blog Action Day. Темата за тази година е промяната в климата. За която Ал Гор направи филм, толкова оспорван, че беше забранен в училищата в Англия.

Както някои от вас не знаят, темата за промяната ми е доста интересна. Във всяка една сфера на живота., включително и метеорологическата. За промяната в климата мисля, че на всекидневно ниво вече всеки я е осъзнал. Казваме, че лятото вече не е такова, каквото беше преди, „като по времето на  Тодор Живков, когато всичко беше по-хубаво“ (шегувам се, разбира се). И зимата не е особено зимна. А понякога излиза така, че в зимата има повече пролетни елементи, отколкото зимни, а пък през лятото – есенни, а през пролетта – зимни. Абе пълна климатична какофония…

Това, че сме информирани за промяната в климата на всекидневно равнище, обаче, нищо не означава. „Ми хубуу, нека се топят там нек’ви ледници“, както каза един бакшиш преди няколко месеца, докато ме „извозваше“. Проблемът е, че знаем за това, но нищо не предприемаме. И Боби Михайлов знае, че българският футбол е на инвалидна количка, ама да го виждате да прави нещо по въпроса, освен да се опита направо да му ампутира краката?

За да постигнем промяна в промяната на климата, трябва да се научим да действаме отговорно. На много от нас, включително и на мен, това ни липсва. Най-отговорни сме в безхаберието, там сме отличниците на випуска.

Да вземем за пример медиите. Вместо да ни заливат с журналистическа помия, могат да помогнат изключително много, като не само описват промените в климата, а обяснят как всеки от нас може да допринесе за предотвратяването на подобни катаклизми. И да го правят методично и настоятелно, а не само спорадично и описателно. Климатът се променя бързо: факт. Хората реагират бавно: факт. Хората могат да реагират по-бързо и по-ефективно: факт. Повечето хора не знаят как: факт.

Да си помогнем сами и да започнем да търсим информацията, а не само да я чакаме. Искате ли?

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.