Konx Ompax – Блогът на Христо Радичев

Париж: пътеводител

Просветеният читател сигурно знае, че столицата на Франция не носи името на наследницата на известна хотелиерска фамилия. По-скоро е обратното. Но не това е най-важното, което трябва да се отбележи за този прочут град…

Може би съвсем малко по-важно е да се знае, мосю (или мадмоазел), че гражданите на Париж се изхранвали с пасти. Поне така си мислела една малко привнесена от Австрия френска кралица. Още по-важно е да се има предвид, че не всички парижани изпитват затруднения при говоренето на английски език. 83% не означава всички. Но за сметка на това са изключително услужливи и всячески се опитват да помогнат на залутания турист, който безуспешно се опитва да разбере например каква е разликата между RER (карта тук) и метрото (карта тук), както и защо на картата те изглеждат почти еднакво.

По-известна дори от самия град е зашеметяващата купчина от 7300 тона желязо, 2 500 000 нита и 18 038 метални парчета, която е висока 324 метра и досега е посетена от над 250 милиона туристи. С други думи, тази метална дантела за града е същото, каквото са Гауди за Барселона, Моцарт за Виена, гондолите за Венеция, Жулиета за Верона и Димитър Пенев за Мировяне. Можете да я видите във всички магазинчета за сувенири, под всякакви форми, на всякакви цени…

Както всеки голям град и Париж си има река. Сена е напомпана със самочувствие и е толкова важна, че номерата на улиците започват от по-близкия към реката край. Няма път, който да пресича извиващото се корито и да запази своето име на другия край. С други думи, в Париж всичко започва от Сена.

На по-големия остров в центъра на Париж се намира онази катедрала, по чиито кули в търсене на любовта се е катерил най-известният и самотен гърбушко на света. Компания са му правели единствено мълчаливите водоливници, описани от известния френски писател. Катедралата е значително по-красива отвън.  С изключение на прекрасните стъклописи, вътре не е особено различна от останалите. Това не може да се каже за Сен Сюлпис, от която пишещият беше толкова впечатлен, че забрави да я снима…

Градините в Париж са от друга планета – особено тази пред двореца Люксембург, който приютява Сената. Наблизо е латинският квартал, който е изключително приятно място за изморителна разходка. По на юг, криволичейки по уличките, ще откриете Пантеона, в чийто основи не тупти едно сърце на герой от Френско-пруската война и почиват в мир някои от най-влиятелните дейци на Просвещението, а и други французи.

Много от славата на френската столица идва от един северен квартал, в който преобладават увеселителните заведения, секс-шоповете (има дори и нещо като секс-мол на три или четири етажа), а над целия този триумф на порока се е надвесила бялата църква „Сакр Кьор“, около чиято святост преобладават художниците, пияните тийнейджъри и един тъмнокож футболист-виртуоз.

Но колкото и да приказваме за Париж, винаги ще пропуснем нещо важно, затова не зяпайте в монитора, а стягайте багажа за там. Струва си всяка отделена минута.

А, да, и четири дни определено няма да са ви достатъчни, за да го разгледате добре.