За една година

октомври 19, 2008 в 11:09 am | Публикувано в Други, Интернет | Вашият коментар

Може би дойде времето да припомня на хората, които четат текстовете тук, че за една година имаше няколко особено посещавани (и не задължително коментирани, което си е жалко) публикации. Как я ненавиждам тази дума, но ако кажа „постове“ ще бъде още по-зле… И което е по-важно, някои от тези публикации са ми особено присърце.

Но нека да си ги припомним – подреждането е произволно:

Малко SPAM

Как ще загине светът (възможен сценарий)?

Цветове: Червено

За полудялата икономика и пазара на имоти

Цветове: всички

За липсата на вдъхновение

Южна Осетия не съществува

За Златна Прага и някои ресторанти (Updated)

Еротично

Как да изберем добра лула?

Истанбул – технология на пазаренето

За четенето на книги

Какво означава „уиски“?

10 000 посещения

За новото лого и една класация – е, не спечелих, но аз не съм професионалист. Освен това събрах доста гласове, което по мои тънки сметки ме наредиха на 5-то или 6-то място, което смятам за една малка победа:)

За старите снимки – които стават все повече, за щастие…

За котките и хората

Презентация в SlideShare – която се оказа доста популярна, не без любезното съдействие на Тодор Христов от NovaVizia.

Статия в NovaVizia.com

„Скрита сила“ (Мъдрево)

И накрая, благодарност към онези хора, които бяха така добри да сложат линк към мен по един или друг повод. Ако съм забравил някого, моля да ми прости и да ми се скара подобаващо:)

Пак в случаен ред:

Влади и Metaend

Петър Стойков и Kaka Cuuka

Тодор Христов: NovaVizia и Sovalka

David Airey и Logo Design Love

Деница Велчева и Denitza’s Area

Криси Станинска и tin4e

Ангел Грънчаров и Humanus

Ива Тихолова и ImPRESSed

Amelia Ekhart

 

 

 

 

 

 

Хоби

октомври 17, 2008 в 3:29 pm | Публикувано в Злободневни, Неопределени | 2 коментара

Поглеждайки назад към последните два месеца, ми хрумна ново определение на понятието „хоби“:

Хоби е онова нещо, за което никак нямаш време, защото си потънал в работа…

Blog Action Day 2008: Poverty или Да си поговорим за бедността

октомври 15, 2008 в 10:34 am | Публикувано в Градът, Други, Злободневни | има 1 коментар

Днес е дългоочакваният Blog Action Day 2008, в който ще си говорим за бедността и начините за справянето с нея.

В условията на световната финансова криза, за която всички медии тръбят през последните месец-два, едно нещо остава сякаш незабелязано от повечето журналисти и изследователи. Докато всички богати държави се втурнаха да спасяват световни корпорации, отпускайки милиарди долари нисколихвени заеми, анализаторите тихо и тактично пропускат онази част от народонаселението, която живее под прага на бедността.

Само за храна гражданите на страни като България харчат над 50% от доходите си. При това говорим за онзи несъществуващ средностатистически човек. Екстремните условия, в които ежедневно оцеляват крайно бедните български сървайвъри, може да се окажат още-по трудни, ако цената на петрола мръдне леко нагоре. Да не забравяме, че леката промяна в цената е лека за хората с нормални доходи, докато при онези, живеещи на прага на бедността, разлика от 10 стотинки води до сериозна криза и е причина за недохранване, болести, а оттам и за съвсем оправдано социално недоволство.

В „Едноизмерният човек“ Маркузе беше предсказал, че новата революционна вълна ще получи своя подем от средите на бедните, безработните, бездомните и неоправданите. Преди година и нещо имаше внезапен бунт на социалната утайка във Франция, макар и с подчертан малцинствен елемент. Гладни бунтове се случват редовно в най-бедните африкански страни, където човешкият живот струва стотинки. В Южна Америка бедността води до въвличане на населението в престъпни организации и наркокартели, които от своя страна нанасят тежък удар върху останалата част от света. Дали Маркузе няма да се окаже донякъде прав?

С други думи – опитът за справяне с бедността в глобален и национален мащаб е ключ към решаването на редица други проблеми. Не можеш да бориш наркотиците и проституцията например, когато нивото на бедност е високо. Не можеш да предотвратиш разпространението на болести, когато близо половината световно население тъне в мизерия. Не можеш да спреш трафика на хора, когато собствените ни държави ни гонят от територията си. Не можеш да ограничиш детската престъпност, когато децата гладуват или не са облечени добре, или нямат пари да отидат на училище.

Финансовата криза в редица огромни корпоративни гиганти беше предизвикана от безразборно раздаваните огромни бонуси на висши служители. Ако беше поставен разумен таван на възнагражденията, а държавата разпределяше половината от останалите пари в програми за справяне с бедността, голяма част от проблемното население щеше да живее значително по-добре. 

И ако държавите не обърнат полагащото се внимание на крайно бедстващите им граждани, сегашната финансова криза ще допринесе за това вълната на социалното недоволство да се превърне в цунами от вторично породени проблеми. Което за кой ли път ще завърти омагьосания кръг от взаимно изключващи се бегли опити да се запълват дупки с минимални средства.

Не всичко е в ръцете на политиците. Да не забравяме, че ние сме им дали работа.    

Следваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.