За вкусните малки пасти

ноември 28, 2007 в 11:00 am | Публикувано в Други, Забавно, Книги, Хитро | Вашият коментар

Малки пасти

Пастите от варено тесто с плънка от плодове и сметана са особено вкусни, когато преди сервиране се оставят 2 часа на студено, за да се стегнат.

За 1 плитка тава

За тестото:

65 г масло,

2 щипки сол,

150 г брашно,

5 яйца

За плънката и за гарниране:

500 г плодов коктейл от буркан,

1 пакетче бял желатин,

2 супени лъжици есенция с аромат на малина,

500 г бита сметана,

1 чаена чаша захар,

1 чаена лъжичка смляна ванилия,

пудра захар за поръсване

Време за приготвяне: 35 минути

Време за изпичане: 10–12 минути

 1. Тавата се покрива с хартия за печене. Фурната се загрява предварително до 220 оС (циркулиращ въздух 200 оС, газ – степен 4–5). 250 мл вода с маслото и солта се оставят да заврят. Брашното се изсипва наведнъж и се бърка, докато тестото започне да се отделя от дъното на тенджерата. Съдът се отстранява от котлона. Добавят се и яйцата и се разбъркват.

2. Тестото се разстила в плитка тава, намокря се и се пече 10–12 минути, като през това време фурната не се отваря! Изпеченият блат се изважда и се оставя да изстине.

3. Плодовият коктейл се изсипва в цедка и сокът се отделя. Блатът се нарязва на 3 ленти (всяка по 8 х 40 см). Остатъкът се натрошава. Желатинът се накисва в студена вода. 3 супени лъжици от отцедения сок и есенцията с аромат на малина се загряват и в тях се разтваря желатинът. Смесва се с плодовете и се охлажда.

4. Сметаната се разбива със захарта и ванилията на твърд сняг. Две ивици от блата се намазват с плодовата смес и сметаната, слагат се една върху друга. Последната ивица се нарязва на парчета с ширина 4 см, които се нареждат отгоре. Отстрани сладкишът се намазва със сметана и остатъците от блата се залепват отгоре. Всичко се поръсва с пудра захар.

Експеримент :)

ноември 26, 2007 в 9:47 pm | Публикувано в Забавно, Хитро | Вашият коментар

FreakaNews

За българското „включване“ в ромското гето

ноември 26, 2007 в 9:03 pm | Публикувано в Градът, Други, Неопределени, Пътувания | Вашият коментар

Миналата седмица покрай изследването на GfK, за което писах последно, се наложи да посетим циганската махала в Самоков.

Очакванията ми да бъде интересно се оправдаха. Е, не успяхме да навлезем съвсем в сърцето на махалата, но и по периферията имаше любопитни люде. Които като че очакваха да получат възможност за изява, даже търпеливо си изчакваха реда, за да ги интервюираме, но не пропускаха да вметнат някой коментар на случайно дочут въпрос, зададен от мене или от Емил.

Малко предистория: Самоков е град с около една трета ромско население. Идеален е за терен на изследване за етническата толерантност. Която, вЕрвайте ми, е доста разтегливо понятие, особено там… Не само заради убийството на един ром преди няколко месеца, не и заради паниката, обхванало по-светлозеленото народонаселение по изборите, когато всички бледолики бяха настръхнали, че циганин може да отиде на балотаж. Просто етническият толеранс е нещо, което не може да съществува в чист вид. На места се проявява по-отчетливо, на други хич го няма, крие се дълбоко под земята, за да не вземат и него да го претрепят на етническа основа… А в Самоков предпочита да се разхожда по улицата и нагло да гледа минаващите в очите. Сиреч, има го, не е като да го няма…

Близо 50-те интервюта, които направихме с Емил, нямаше да бъдат възможни, ако не беше любезното съдействие на Цветанка Спасова, настоящ директор на циганското училище „Неофит Рилски“ в Самоков, както и на една друга Цветанка, от ромски произход, сега работеща като чистачка в същото училище, която ни оказа безценно съдействие при изнамирането на „мъж на възраст 30-39 години и две жени на възраст 60-75 години“ и други подобни, които се мъдреха в квотата.

Иначе циганите се оказаха доста отзивчиви респонденти. Отначало леко недоверчиви, после се отпускаха и даже коментираха всеки от въпросите в анкетната карта (която, да си призная, имаше некои недостатъци и недомислици, ама все пак работеше). Имаше и дечурлига от породата „чаавета“, които любопитно ни смотряха и като им предложих да ги снимам, щяха да изпоприпадат от кеф 🙂 Така че като Емилдо се сети да ми прати снимките, ще гледате – имаше много добри попадения.

Но най-важното, което се случи тогава, беше, че понаучих някои неща. Едно от тях е, че и при циганите, както и навсякъде другаде, има и много свестни хорица. Бъхтят се те, бачкат доста тежка работа, но без да се оплакват, дори се разбират много добре с другия етнос, нашия. Има и изключително интелигентни хора сред тях, което е доста изненадващо, имайки предвид средата, в която живеят. Защото каквото и да си говорим, мизерията си е мизерия. Но всред мизерията се запознах с интересни хора, които имаха шокиращо трезво мислене за лай… екскрементите, в които е затънал етническият толеранс.

В махалата също има разделение. Периферията не смее да навлиза към ядрото, където няма такова нещо като асфалтови улици, канализация, чистота, а черчеветата, когато ги има,  са облепени с прокъсан найлон вместо прозорци. Пружини от легла са закачени директно за жиците, нагряват се до червено и нищо не би опазило от изпичане невнимателното чааве, което се доближи до въпросната „печка“ и реши току да пипне с пръст… Но пък само хлапетата се осмелиха да ни предложат да ни вкарат по-навътре в махалата и да ни водят (иначе е доста самоубийствено да скиториш сам нататък, дори и посред бял ден); възрастните предпазливо обясниха, че също се страхуват да ходят във вътрешната част на гетото. Поради липса на време, а и да си призная поради малко шубелисване, отказах, за което сега съжалявам. Надали друг път ще имам подобен шанс, но кой знае…

Така че ако някой, като Меди Доганов например, ви каже, че България е пример за етническо равновесие и заедност, не му вярвайте. Докато има хора с малко по-активна пигментация на кожата, доста обиграни в катерене по стълбове, „бране“ на жици, освобождаване на джобовете от излишен финансов товар и т.н., докато можеш да посочиш някого и громко да го заклеймиш като „циганин“, „мангал“ и прочее епитети, докато има етнически движения и други такива, ще има и напрежение. Което не е добре за определени хора, нищо че те не са особено много. И те са принудени да живеят на границата. Което пък е изключително любопитен материал за социологическо изследване…

И е въпрос на целенасочена държавна политика до каква степен ще се развива гореспоменатото етническо напрежение и ще ескалира ли в спорадични или пък епидемични локални конфликти. Въпрос на политика. Тоест, на интереси. Защото бедните и неграмотните, или унижените и оскърбените, както би казал Достоевски, са много подвласни на манипулиране. И могат да бъдат превърнати лесно ту в овчици, ту във вълци. Зависи от пастира и ловците…

Джелем, джелем:)

Следваща страница »

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.