Възражение поради изпъдица

май 28, 2009 в 11:00 am | Публикувано в Забавно, Изкуство | 2 коментара

Писмо на проф. Александър Теодоров – Балан до просветния министър (1916 г.):

Господин Министре,

С душесмут окосъзрех вестилище във вестопродавниците, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Висшето просветилище народно поради негодие старешко. Това вля злигорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословни. Защото ако ме слицесъзрете, ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прехарно якотелесие. Никакво коленослабие и кръсонемощни поличби не са ме споходили. Гълталището ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност.

Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът естествен, а любощенските подсети – непрестанни.

При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвергвате на изпъдица?

С настоящето си буквописно заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднедневие да ме оставите на трудовата занимавка.

Послеписна подплънка.

Виж, ако става реч за професор Влахов, той, макар че е в ергенски самолипсис, изпадна в кристонемощие и комай в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.

Повече за Балан – тук. Текстът е от статия в български вестник, който обаче не успях да определя.

Типология на знанието

май 28, 2009 в 9:10 am | Публикувано в Други, Злободневни | 1 коментар
Етикети:

От определена гледна точка хората могат да се разделят на три основни групи:

Към първата спадат онези, които притежават знание за това как се случват нещата в определена област, а ако не знаят, могат бързо да се допитат до някого, който да им обясни.

Към втората група спадат онези, които 1. не притежават необходимото знание за това как се случват нещата; 2. въпреки това настояват, че знаят; 3. опитват се да го докажат на другите; 4. често изпадат в затруднено положение, когато някой знаещ се намира наоколо, за да чуе какво говорят; 5. въпреки това продължават да твърдят, че притежават необходимото знание.

Към третата група спадат хората, които мислят, че не притежават никакво знание или ако притежават такова, то е твърде ограничено. Те са пасивни, казват „не знам“ и отказват да спорят, защото се страхуват от евентуален провал.

Първия тип знание често се нарича „професионализъм“. Вторият е „невежество“ и е най-страшният от всички. Третият е „страх“ и също е опасен, когато с него се прекалява.

Всички ние можем да си спомним ситуации, в които сме спадали към един от трите типа. Въпросът не е винаги да притежаваш необходимото знание, а да умееш да се възползваш от случаите, в които спадаш към първия тип и да избягваш втория. И да не спориш с невежеството, защото то е сляпо за другата гледна точка. Което обаче не означава, че не трябва да се бориш срещу него.

Знанието е власт и контрол. Знанието е лостът, с който можеш да промениш нещата. Знанието е тайното оръжие, което притежаваме, за да отхвърлим невежеството и страха. Затова знанието е необходимо. И опасно. И трябва да го използваме, когато го притежаваме.

Барселона: пътеводител

май 23, 2009 в 12:39 pm | Публикувано в Градът, Приятели, Пътувания | 4 коментара

Столицата на испанската провинция Каталуня е град артистичен и привлекателен, с особени по характер квартали и улици. Така например в Барселона има булевард, който пресича цялата територия по диагонал и може би затова се казва „Диагонален Булевард“. Друг булевард е разделен на две части: едната се казва La Rambla, а другата – Las Ramblas, което често поражда озадаченост сред гостите на града.

Паметникът на Колумб сочи с 50-сантиметров пръст в посока Америка, а открити Bus Turistic с жадни за снимки туристи сноват наоколо по три основни маршрута. Съвсем близо до пристанището са малките улички на очарователния Barri Gotic, които често миришат недотам приятно, а вечер са претъпкани с имигранти от африкански или азиатски произход, предлагащи бира в кутийки и вероятно други, по-забранени неща. Иначе църквите там са прекрасни.

Както Моцарт или Климт продават във Виена, така Антонио Гауди продава в Барселона. Паркът Гюел, Каса Мила (Ла Педрера), Каса Батло (с ударение върху о-то), невероятната катедрала Саграда Фамилия (чийто строеж започва през 1891 година, а се очаква да бъде завършен през 2032 г. ), са само малка част от онова, което гениалният архитект е оставил на града. Спокойно може да се каже, че всички магазинчета за сувенири трябва да са му задължени. Можете да си купите (както навсякъде, където има наплив на туристи) пепелник със сграда на Гауди, кърпа, тениска или чаша с името му, запалка с формата на Саграда Фамилия, както и каквото друго ви хрумне, за което вина пак ще има чудатият Антонио.

В крайморската част на Барселона има два големи пазара, под покривите на които се харчат морски деликатеси, плодове, зеленчуци и месо. Заведенията са повече от звездите. Сервитьорите веднага ще се опитат да ви съблазнят с традиционната паеля. Или още преди да попитате ще ви сипят чаша сангрия или тинто де верано.  Така и не успях да разбера каква е разликата…

Музеят на старите къщи, или El Poble Espanyol, както го наричат в Барселона, е чудесно място, събрало фасади и гербове от всички краища на Испания. Там стъклари за по-малко от минута правят бикове от безформена нагорещена топка току пред погледа ви, а други магазинчета се опитват да ви допродадат сувенирите, които още не сте си купили. Място, на което можете да се наслаждавате повече от половин ден.

И ако не сте прекалено изморени от целодневните обиколки и не заспите, докато се возите в Bus Turistic, както направих аз, привечер можете да се отпуснете в някое традиционно ресторантче, но е твърде вероятно храната да не ви допадне.

Следваща страница »


Entries и коментари feeds.