Е-та

март 30, 2009 в 12:58 pm | Публикувано в Градът, Други, Злободневни, Хитро | Вашият коментар

Българската национална асоциация на потребителите (съкратено БНАП) публикува списък с всички Е-номера, влагани в хранителните продукти. Благодарение на тях ядем кренвирши без месо, сирене без мляко, пием натурален сок без плодове и понякога, но само понякога, ядем продукти, в които няма нищо истинско… Не, че това ни пречи, де, просто констатирам…

Пълният списък можете да свалите, като погледнете (и направите „клик“) сайта на асоциацията – горе вляво, под банерчето на списание „Потребител“.

Да ни е сладко:)

По темата за грамотността

март 22, 2009 в 3:57 pm | Публикувано в Други, Интернет | 1 коментар

Днес Майк Рам е публикувал една статия, свързана с грамотното писане. И е поставил линк насам, към темата за запетайките. Разбира се, това само ме ласкае, защото на мен ми е много интересно да следя блога на Майк. Няма да крия, че това се отрази чудесно и на трафика, още повече защото The Man on the Silver Mountain е в Блогосферата на Дневник. Като се замисля това май е второто или третото появяване на Konx Ompax там.

Благодаря на Майк Рам най-вече за това, че е подхванал темата за грамотността. Колкото повече хора го правят, толкова по-добре. Накрая ще вземем да заформим цяло движение. Както се казва, все повече хора ще пазят нашата тайна.

Редно е да кажа, че статията, както вече съм посочил, не е моя. Тя нямаше да бъде възможна без пряката намеса на Борислав Георгиев, който е друг човек, на чието писане се възхищавам.

Благодаря и на двамата!

Колко е важно да бъдеш грамотен или „Терабайти, информация“

март 19, 2009 в 9:24 am | Публикувано в Други, Забавно, Изкуство | 1 коментар

Със съкращения от блога на Борислав – началото на негова бъдеща книга. Добавил съм един линк и съм удебелил едно от ключовите места:

Така ще стане възможно изпращането на терабайти, информация.

По този начин – със запетая между думите „терабайти” и „информация” – беше оформил изречението един студент. Когато му казах, че изречението може да се прочете и като

Така ще стане възможно изпращането на терабайти и информация

той ме погледна учудено и ми каза: „Е че к’во му е?” От което заключих, че момъкът не знае значението на думата „терабайт”. Когато го осветлих, че „терабайт” е следващото във възходящ ред след „гигабайт”, тогава той загря, че е сътворил с неуместната си запетая голяма глупост, обявявявайки по този начин, че „терабайт” и „информация” са синоними.

„И това от една запетайка!” – възкликна той.

Да, да – само от една запетайка го улових, че не знае значението на един актуален термин.

Друг студент беше оформил изречението

Към споразумението ще се присъединят скандинавските страни, Полша, Унгария и Чехия

по следния начин:

Към споразумението ще се присъединят скандинавските страни (Полша, Унгария и Чехия).

Попитах го: „Колко имаш по география в училище?”

Студентът реши, че преподавателят му полудява или че най-малкото е загубил чувството си за ориентация, защото ми отвърна: „Ама нали сме в час по български?!? К’во общо има географията тука?!?”

Ехидно (позволих си все пак да бъде ехиден) го уведомих, че с въпросното пунктуационно оформяне на изречението прекроява европейската карта по-жестоко от Наполеон и Хитлер, взети заедно, като обявява три страни от Централна Европа за скандинавски държави.

„Айде, бе!” – усъмни се той. Казах му, че в скоби обикновено се поставят уточнения и всеки средно грамотен читател ще разбере оформеното от него изречение така:

Към споразумението ще се присъединят скандинавските страни, които са Полша, Унгария и Чехия.

Разговорът завърши класически: „Д’е…а и скобите, д’е…а!” ( Х.Р. – 🙂 )

Мдам, такива ми ти работи. Е…ането не оправя работата. А съответстващото на смисъла използване на препинателните знаци.

Обикновено ги смятаме за някаква отживелица, за досадна подробност. Разсъждаваме така, както е разсъждавал знаменитият сръбски писател Бранислав Нушич в своята „Автобиография”:

…толкова повече ни измъчваха разните знаци, които, изглежда, са измислени, за да направят още по-голяма бъркотия. Точки, запетаи, въпросителни, удивителни и още цяла грамада разни знаци, които нещастният ученик трябваше да знае къде да постави, без задължението да ги поставя и по-късно в живота.

Ама той е написал това, защото хумористично описва абсурдите на родната си образователна система и на обучението по роден език, в частност.

Отсъждаме, че запетайките са измислени само заради това учителите по български език и литература да не пишат пълни шестици на иначе умните си ученици: „Ама нали, ако допуснем пунктуационна грешка, смислът не се променя?” – възкликва често ощетеният ученик.

Променя се, както виждаме.

Не винаги, но никога не е изключено една пунктуационна грешка да издаде, че с нещо не сме наясно, като това нещо на пръв поглед няма нищо общо с езика.

Обикновено като се заговори за тези неща, се дава примерът „Да се помилва не, да се обеси”. Иде ми да обеся тези, които го дават, защото той е изкуствен, изобщо не звучи на български и това още повече разколебава обикновения потребител на препинателни знаци в смислеността на тяхната употреба. А примерът всъщност е руски и на руски звучи смислено:

Казнить нельзя помиловать

Което може да се прочете както като

Казнить, нельзя помиловать

така и като

Казнить нельзя, помиловать

(…)

Кои са препинателните знаци?

Различаваме две групи препинателни знаци:

Знаци, които се използват в края на изречението.

Знаци, които се използват вътре в изречението.

Знаците за край на изречението изпълняват в текста точно същата задача, каквато изпълняват знаците, използвани само вътре в изречението. Затова наричаме знаците от първата група „препинателни знаци за оформяне на (вътре)текстовата пунктуация” или „(вътре)текстови препинателни знаци”. Знаците от втората група ги наричаме „препинтелни знаци за оформяне на (вътре)изреченската пунктуация” или „(вътре)изреченски препинателни знаци”.

Текстовите препинателни знаци са точката [.], удивителната [!], въпросителната [?] и многоточието […] Ако ви харесва, вторият и третият препинателен знак можете да ги наричате „удивителен знак”, „въпросителен знак”. Обаче имайте предвид, че след думите „точка” и „многоточие” не върви да се добави думата „знак”. Можем обаче да да се отдадем на словотворчество и да изобретим „точков знак” и многоточков знак”. Как ви се харесват тези неологизми?

Изреченските препинателни знаци са запетаята [,], точката и запетаята [;], тирето [ – ], кръглите скоби [()], двоеточието [:] и многоточието [..]

Общо девет знака, които понякога създават главоломни проблеми. Не слагам в този списък кавичките, защото те, заедно с апострофа, ударението, горните запетаи и т.н. образуват друга група на графичните знаци.

Следваща страница »


Entries и коментари feeds.