Как се свири на сватба?

февруари 24, 2009 в 10:07 am | Публикувано в Градът, Забавно, Маркетинг, Приятели | Вашият коментар

Преди седмица имах честта да бъда кум на сватбата на двама много близки мои приятели. За самата сватба и за отговорностите и задълженията на кума покрай нея ще си говорим друг път. Това, за което искам да разкажа сега, е за впечатлението, което ми направиха двамата… кхм… свирачи пред обредния дом, които умело измъкнаха парички от гостите (че и от кума).

На снимката по-долу вероятно ще видите в пълния им блясък двамата находчиви роми (или, ако предпочитате, римляни), които огласиха улица „Леге“ с класически фоклорни и поп-фолклорни сватбени ритми:

img-246

И така. Неизменните атрибути, които би трябвало да притежавате, за да озвучавате подобаващо сватба, са:

  • Поне два музикални инструмента (в случая акордеон и тарамбука), като поне един от тях е ударен (ударението пада върху „у“).
  • Кожено яке (може и пилотско), с дебела яка, което да ви пази от студа навън.
  • Коронка (сребърна или златна) на видно място върху поне един зъб, която при усмивка да добавя нотка на добре обмислен тарикатлък към и без това интересната ви устна бижутерия.
  • Добре оформено лицево окосмяване (брадичка тип „катинарче“ или „ала Алесандро дел Пиеро“ са подходящ избор).
  • Уместен репертоар – кръшни сватбарски хора, евъргрийни като „Яж, куме, пий“ и поп-фолк химни като „Баровец“ са минимумът, който трябва да владеете до съвършенство. Всяка допълнителна „поръчкова“ класика (от тези, дето ги поръчват) би добавила поне 10% над общата ви плата.
  • Чувство за пласиране – първо задължително са младоженците, които от неудобство си гълтат граматиката, но пък вероятно ще дадат парички; следват родителите им, които щедро отпускат по някой лев, за да не им излезе име на стиснати още от първия ден; после е поръчалият музиката, който не може да се измъкне и ще не ще, дава и той; кумът от кумова срама ще извади някоя банкнота; реплики от рода на „Това беше за мене, дай и за колегата“ са сред онези малки трикове, които могат да ви удвоят печалбата, притежаващи силата на „Искате ли и картофки към поръчката“ в McDonald’s.

За финал можете да придружите гостите до колите им. Каквото изкарате отгоре, няма да ви навреди. По мои изчисления една сватба ще ви донесе минимум 50 лв.

А после казват, че в България нямало специалисти по директен маркетинг:)

Гьонсурат

февруари 18, 2009 в 4:25 pm | Публикувано в Градът, Други, Злободневни, Изкуство | има 1 коментар

В иначе чистата и непокътната откъм чуждестранни влияния българска реч, един груб турцизъм (езиков плевел от османско-турски произход) е успял да се промъкне сякаш незабелязано. Интересното е, че в нашия език няма дума, съответстваща на тази иностранна лексема. Може би донякъде „безочие“ е неин синоним, но със сигурност не я изразява напълно…

Става въпрос за думичката „гьонсурат“, която така удобно и приятно се завърта в устата на човека, който я изговаря.

Гьонсурат е да те хванат с двете ръце натикани в кацата с меда, а ти да ги извадиш, да ги оближеш бавно и след това с най-невинен израз да кажеш: „Кой, аз ли?!? Ама аз НИЩО не съм направил!“

Някои български политици, на които им става вече навик да акат в гащите си, владеят до съвършенство качеството „гьонсуратлък“. Като се почне от министър-председателя, мине се през някои от бившите и настоящите му подопечни министри и се стигне до доскорошни псевдо-монарси, дошли на власт с празни обещания и последващо безцеремонно заграбване на земи. Абе, много хора са виртуози в тази област. И ги гледаме всеки ден, я по телевизията, я в нета.

Гьонсуратлъкът е sui generis изкуство. И вероятно трябва да бъде включен в списъка с националните богатства…

За остроумните преводи

февруари 5, 2009 в 11:07 am | Публикувано в Други, Забавно, Изкуство | 5 коментара

Винаги съм мислел, че да превеждаш нещо от един език на друг изиква голям професионализъм и ангажираност. И солидна подготовка, разбира се. За да не се превеждат филми като „Птица върху жица“ (Bird on a Wire) и „Танго и пари в наличност“ (Tango & Cash), човекът, който се занимава с това, освен че е необходимо да владее добре и двата езика, трябва да е опитен и находчив. Затова „Свекървище“ (Monster at Law) или „Позабременяла“ (Knocked Up) вероятно са добри заглавия на добри преводачи.

За мен преводачите на Тери Пратчет са страхотни, мой личен еталон за качествен превод. Преводачът може да съсипе един прекрасен текст, както и да направи съвсем приличен превод на тъпо написана книга.

Вчера Емил ме помоли да му помогна за превод на елемент от реклама, от български на английски. Може да звучи смешно, но за да преведеш „Бате, ака ми се“ на английски, е необходимо много повече от добро познаване на чуждия език…

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.