За роуминга на М-тел или как не трябва да се държим с потребителите

октомври 31, 2007 в 7:15 am | Публикувано в Злободневни | Вашият коментар

Отново нещо по-старо, но пък все още актуално:

Веднъж вече говорих за М-тел и няколкото роуминг планове там. Лоша работа за потребителя – освен, че може да се овъртоли в различни цени и планове за една-едничка страна, накрая най-вероятно ще му писне да се занимава и какво ще стане? Ами операторът пак ще си напълни гушата на негов гръб, това ще стане.

И така:

1. Предложение към сайта на М-тел: да е възможно човек да вижда едновременно актуалните цени при различните роуминг планове, а не да се щура из сайта като „обран евреин“ (да ме прощават евреите, ама такава е приказката). И понеже може би хората от М-тел ги мързи да го направят, аз го направих вместо тях. Можете да видите табличката директно тук или през линка Download file тук.

2. Защо не направите така, че когато отива някъде (например в Унгария), потребителят да може да види на едно място цените за роуминг във въпросната страна, поне при препоръчвания оператор. А не да търси по страни и да получи това. Разбирам, че за някои хора трансферът на данни е особено важен, но какво да кажат останалите? Къде е тука M-tel Traveller, а? А Eurotariff? Ми няма ги…

3. Не мога да открия тънката логика, поради която Финландия и Швеция (които, както знаем, са страни, в които направо бъка от българи) са в по-евтина зона на M-tel Traveller от Испания, Италия и Германия например (които пък, пак знаем, са страни, в които няма кьорав българин). Спочудвам се и като видя, че нашата съседка Гуадалупе е в по-евтина зона от иначе толкова отдалечените и непознати страни Македония и Сърбия. Мисловна мъгла ме държи в пълно неведение по отношение на този въпрос.  

4. След като Европейската Комисия определи максимално допустим праг на цените за роуминг към държавите от ЕС, не е ли нарушение на закона да предоставяш и по-скъпи тарифи? Не се заяждам, само питам, ако някой адвокат, запознат с материята може да каже, ще бъда мноого благодарен. 

5. И накрая – oще един въпрос: защо трябва да стоя на една тарифа ТРИ месеца, след като съм я избрал, вместо без проблеми да се прехвърлям на най-изгодната за мене такава?  

Маце си!/ You are a Babe!

октомври 30, 2007 в 7:17 am | Публикувано в Забавно, Muzik | 4 коментара

11A Folk Пръдъкшън & The Ultimate Chalga Sound of Sofia
feat. PANER & LEGEN
proudly present:

Една пародия от времето, когато чалгата прохождаше…

Маце си!

1. Срещнах те аз в дискотека “Чака-рака”
И ти блестеше сред другите – в мрака,
Но след миг в едно “Ауди” ти се изпари.
Номера на мобифона ти не взех дори…

2. В “Хали гали” беше на другата нощ
и пак ме обсеби с цялата си мощ,
но пък сега в Мерцедес ми избяга
и днес цял ден мен сърцето ме стяга.

Припев: Всяка нощ аз те сънувам,
само теб неспирно бленувам.
Ела при мене, не зная дали не си разбрала – ти маце си!!!

3. Довечера в “Цецо Спасов” сигур’ ще ходя,
но ако те видя, хабер ще ти проводя,
да не ми изчезнеш в някоя кола –
само мене заслужаваш – ти си истинска жена!

И английският вариант:

You are a babe!!!
(Meet her at the folk parade)

1. I met you at the “Chaka-raka” pub,
Under the sound of the powerful dub,
But in an “Audi” you went like a thunder
And I couldn’t take your phone number.

2. You were in “Hally-gally” on the next night
And I felt in myself a burning guiding light,
But your Mercedes driver was hurrying up to start
And after all you broke my heart.

R. Every night you’re in my dreams,
Only for you are my desperate screams.
Come to me, I don’t know, maybe
You understand – you are a babe!

3. Tonight in “Tsetso Spasov” I will be
And if I meet you – you will see.
I won’t let you go – you are a pearl
You belong to me – you are a pretty girl!

Анализ:

Ноктюрно-урбанистичната тематика на сюгжестивната творба Маце си! е основна феатура на произведението. Лирическият субект – вагант-дегенерат, обикаля до късна доба из добилите масова популярност поп-фолк клубове. И това е напълно естествено – тъмнината е особено креативен период за начеване на любовна връзка, а може би и на още нещо. Не случайно героят зърва своята дама “сред другите – в мрака”. Понякога тъмнината благоприятствува прикриването на лошите физически черти…
Дуодрамата все още отсъства в първите два куплета на тази сколия. Тук доминира монодрамата (“цял ден мен сърцето ме стяга”). Още нещо прави впечатление в началото – натрапчивото присъствие на моторизирани обекти (Ауди, Мерцедес, “някоя кола”), което подсказва, че лирическият герой принадлежи към социалната страта на т.нар. новоизлюпени богаташи, които не се свенят да парадират с имането си. Нещо повече – самата девойка (а дали все още е девойка?) се вози в скъпи возила от гореописаните марки – тя и класово съответства на нашия страдалец. Проличава и скритият психологизъм на фразата “номера на мобифона ти не взех дори”, която още веднъж показва, че обектът на пошлите намерения на героя-мутра, е в добро или поне задоволително финансово състояние.
Поантата на автора-скалд (от исландски: автор на похвални песни) е разкрита в своеобразната кулминация-депрекация към мацето – припева. На преден план изникват сърцераздирателните терзания на героя (“само теб неспирно бленувам”), за които е характерна една константна цикличност (“Всяка нощ…”). Ескалиращото напрежение завършва триумфално с екскламацията “Ти маце си!…”. Оттук със шеметна скорост започва развръзката.
След ритмичната инверсия от припева – “Всяка нощ аз те сънувам…” – авторът дава простор на редица други литературни похвати. В третата строфа на сколията съвсем на място е една вметната синкопа – “…сигур’…”, последвана от груб турцизъм – езиков плевел от османско-турски произход (“…хабер…”), който по неповторим начин е синхронизиран с чист, български вербален израз от фолклорно-романтично потекло (“…проводя…”). И най-накрая иде ред на финалната инвокация – “само мене заслужаваш – ти си истинска жена…”, която звучи като ромона на бистър ручей в нежните уши на възлюбената…

За играта на табла

октомври 29, 2007 в 7:33 am | Публикувано в Забавно, Хитро | Вашият коментар
Етикети:

Глава I. Наименование и седалище.

Чл. 1. – Образува се “Съюз на Българскитъ таблоиграчи” със седалище София. 
Клонове: Разград (№1 на градовете и столица на Делиормана), Филибе (столица Румелийска), Кърджали (Трасъ оксиденталъ), Варна (Одесус), (…) Ямбол и Враца (дето гарга не каца) и агентури във всички останали градове и села на царството.
Чл. 2. – Съюзътъ се основава за срокъ отъ 1001 години, следъ което основателите ще се произнесатъ, да продължи ли съществуването си, или да се разтури.

Глава II. Цели на Съюза.

Чл. 3. – Понеже всеки си е баш лудъ, Съюза си е поставилъ за задача да обедини разпръснатите сили на еснафа, да го накара да върви въ кракъ, за да може най-рационално да са използуват безпорните му и обширни познания въ тактиката, стратегията и финансите – въ разрешението на световната криза и безработица, и специално съ “гелята”, както и издигането “занаята” и благосъстоянието на членовете му. Съюзътъ има още за целъ (…), запазването интересите на членовете си, а особено тия на съдържателите на игралните заведения (Бог да ги поживи!) и много други хубави работи, които може да измисли само мозъкътъ на таблоиграча.

Глава III. Управление на Съюза.

Чл. 4. – Законодателната властъ, е в ръцете на Съвета на професорите – по един отъ всяка околия, които се събиратъ всяка година на 3 февруарий въ “Лунаперкъ”, Куру Багларъ, а изпълнителната – въ ръцете на постоянното присъствие, а именно: Коста виришапката, Георги Гуглата, Сойтара, Налилъ Ходжа, Буку Може, Магардичъ Хампарцунъ – и ревизора на всички игри Стойчо Баба тариката.

Глава IV. Членове.

Чл. 5. – Членове на сдружението могатъ да бъдат постоянни жители на нашата планета, без разлика на народност, вяра, полъ и възрастъ, стига да са лапнали добре въдицата.
Чл. 6. – Не може да се приеме за член онзи, който не се е родилъ, а също и тоя, що е умрял, защото на първия не му знаемъ името, а втория доброволно се е записал по тевтера на Апостол Петра или Сатанаила.
Чл. 7. – Младите съмишленици и членове, първоначално трябва да играятъ въ крайните кафенета или домове, най-малко 5 години, следъ корто имъ се дава право да се явяватъ къмъ центровете.
Чл. 8. – Показалите успехи младежи, изпълнили чл. 7, се произвеждатъ калфи, при особенъ церемониялъ отъ професора и 2 майстори, връчва имъ се допломъ.
Чл. 9. – Игралиятъ 20 години табла и то най-малко по 2 пъти на денъ, добива майсторски дипломъ по същия церемониялъ.
Чл. 10. – Майсторъ, който най-малко 5 години е изучавалъ психологията на зарътъ, като и тая на победителя и победения и е проявилъ талантъ въ тая насока по препоръка от 10 майстори, се ръкополага от академията за професоръ въ околията.

Глава V. Общи положения и правила

Чл. 11. – Думата табла е произлезла отъ персийската “тавла”, което значи играло.

Чл. 14. – Табла играе и който знае и който не знае.

Чл. 18. – Aко единъ добъръ играчъ, по нямане на равенъ нему, седне да играе съ по слабъ играчъ, да знае че добриятъ играчъ ше падне (съ 75% вероятност.)
Чл. 19. – Играчътъ, когато играе, а особено когато прави марсъ за нищо на света не трябва да напуща играта, даже да му съобщатъ, че тъща му умира.
Чл. 20. – Добрия играчъ търпи студъ, гладъ, дъждъ, а особено кога прави марсове.

Чл. 23. – Играта се играе до края освенъ когато двама професори се произнесатъ, че съ излишни усилията на останалия назадъ, да “спаси” марса, или да вземе играта. При все това, играта може да продължи до край, ако губещия е отъ село…

Чл. 26. – Играча не бива да греши, да лъже и да краде пулове, защото играта е благородна.
Заб. Това се позволява само на тарикатъ, кога играе съ балама, който не види.
Чл. 27. – Падналиятъ играчъ се нервира и му идва температура. Но това не бива да продължава повече отъ 5 до 17 минути следъ играта.

Чл. 30. – Победниятъ има право да се оплаква отъ “лош заръ” 12 минути.

Чл. 32. – Падналиятъ не бива веднага следъ играта да отива въ къщи, ако не е застраховал живота на жена му и децата му.
Чл. 33. – Жената на играча като види мъжа си сърдитъ, навъсенъ, намръщенъ, трябва да се сети, че е бил битъ на “табла”, та да не го дразни, а да му прави “джилве”.

Чл. 46. – Играй спокойно и безъ страхъ. Не се нервирай като бай Харалампи, защото скоро ще остареешъ. Пъкъ и зарътъ зе заинатява.

Чл. 52. – При взимането на пуловете, дойде ли единъ чифтъ, моли се за другъ.

Чл. 61. – Зарчетата се държатъ въ шепата свободно, да щракатъ; Зарчетата искатъ свобода.
Чл. 62. – Спечеленото кафе се изпива веднага. Ако остане за другия денъ, задължението на бития не е валидно.

Чл. 81. – На Заварените от настоящия уставъ майстори, дипломите се зачитатъ макаръ и придобити по какъвто и да е начинъ.

Чл. 89. – Интелигентни дами могатъ да играятъ, но трябва да знаятъ, че вечерята ще има “хъръмъръ” поради загоряли тенджери.
Чл. 90. – Хубаво се играе край река подъ себела сянка, на рогозка, да има грамофонъ, а “чучулиги да проготовляватъ “ракъмезеси”.

Чл. 98. – При голямъ зоръ играча има право да се чеши безъ да го сърби и да мърда отъ стола си, безъ да го кара някой.

Следваща страница »


Entries и коментари feeds.