Света гора: пътеводител (история за манастири, фериботи и зелева чорба) – Част 1

април 27, 2011 в 6:10 pm | Публикувано в Приятели, Пътувания | Вашият коментар

Едно от най-причудливите и обвити в тайнственост места в източноправославния свят е третият, най-източен рог на Халкидики. Името му е Атон, по името на красивия връх, който се въздига в самия край на полуострова, но често го назовават с другото му, вероятно по-известно име – Света гора.

Голяма част от жителите на Земята никога няма да стъпят в Света гора Атонска, не само защото там не се допускат жени. Древен закон ограничава посещенията на това странно място само за мъже, при това не какви да е, а християни. Защото двайсетте манастира, които са построени на по-малко от 60-километровия полуостров, заедно с многобройните скитове, колиби, килии и прочее уединени места, са предназначени за ушите и очите само на покръстените. Има и дневна квота от 100 източноправославни поклонници на ден, както и 10 други християни. Квотата обаче често се надхвърля.

Атон е провъзгласен за място на монашеството през 885 г. със Златната Була на император Василий I. Малко по-късно, през 972 г., император Йоан Цимисхи издава първия Устав, който е написан върху козя кожа (гр. – τράγος) и затова го наричат „Трагос“. Така Атон официално е признат за независима монашеска държава, а първият построен там манастир – Великата Лавра, оглавява и до днес йерархията на богоугодните места от полуострова.

Както вече беше казано, ако искате да посетите Света гора, трябва да сте най-вече мъж и християнин. За да получите разрешението (диамонитрия), трябва да изпратите две-три седмици по-рано имената си, номер на личната карта и ЕГН по факс до Бюрото за поклонници в Солун. Номерът е 0030 2310 222424. В допълнение трябва да посочите точните дати, на които искате да посетите Атон, да споменете най-общо с какво се занимавате (учител, студент, работник) както и да посочите манастирите, които искате да посетите. За всеки случай е добре да уточните в кои манастири ще пренощувате.

На следващия ден трябва да се обадите на тел. 0030 2310 252578, където възпитан служител с много добър английски ще ви каже дали всичко е наред с документите. Ако е така, горещо препоръчвам да се обадите поне четири дни преди да тръгнете на същия номер, за да разберете дали диамонитриите са издадени. В нашия случай беше станало недоразумение, та трябваше да изпращам факс до българския Зографски манастир, за да ускорим придвижването на разрешителните.

Обикновено диамонитриите се взимат от Солун или от Урануполи – малко курортно градче, откъдето тръгва фериботът за Света гора. Лично аз ви съветвам да си вземете заветния лист от Урануполи, защото е по-лесно и можете да го направите точно преди фериботът да тръгне. Бюрото се намира зад единствената бензиностанция в градчето, от дясната й страна, просто няма как да се объркате. Работи от 07:30 докъм 09:30. За разрешителния документ се плащат 25 Евро, а ако сте студент – 10 Евро. Малко английски там няма да ви е излишен, въпреки че можете да се разберете и на жестомимически.

Важно е да се каже, че трябва да сте в Урануполи рано сутринта в деня, който сте заявили като начална дата на посещението си в Атон. Това е така, защото от една страна трябва да си вземете диамонитрията, без която не можете да се качите на ферибота, а от друга, защото фериботът тръгва в 09:45 часа и след това няма друг. Разбира се, има по-малки (но по-бързи) корабчета, наречени „тахипло“ (taxyploo), които също можете да използвате, но на по-висока цена. Иначе билетът за ферибота до първото пристанище (Йованица), което обслужва Хилендарския манастир, струва 5,50 Евро. Доколкото разбрах, влизането в Атон става само по море, въпреки че има и сухопътна граница.

В нашата групичка решихме да пътуваме на предния ден и да отседнем в хотел. Списък на хотелите с нормални цени ще откриете тук. Разстоянието от София до Урануполи е около 420 км и при нормално каране се изминава за около 6-7 часа. Когато минете границата с Гърция през Кулата/ Промахонас, трябва да продължите в посока Солун и малко преди него да хванете отбивката за Кавала. Ние малко се пообъркахме там, но има и втора отбивка, която можете да използвате, когато навлезете в индустриалната зона на Солун. Тя обаче е доста объркваща и имахме късмет, че открихме бързо правилния път.

В самото градче няма кой знае колко забележителности, освен старата и погрозняла пристанищна кула. Тя обаче служи за добър ориентир, защото от кея пред кулата тръгва фериботът. От магазинчетата наоколо можете да си купите и подробна карта на полуострова за 4 Евро, която ще ви бъде полезна. Наоколо има много ресторанчета, които предлагат огромни порции на обичайни цени (вечеря, обилно полята с вино излиза около 15 Евро). След вечерята ви очаква почивка в хотела, за да се подготвите за ранното ставане на другия ден.

Кулата в Урануполи

(край на Част 1)