Konx Ompax – Блогът на Христо Радичев

Защо великите идеи обикновено се провалят? (updated)

Около нас е пълно с провалени велики идеи. Идеи за по-щастливо семейство, по-успешна кариера, по-добър живот, по-добро личностно развитие, по-оригинални дрехи (мода). Не това обаче е най-важното.

По важното е, че вероятно ние никога няма да имаме възможността да преценим дали тези идеи са били наистина велики.

Като всички останали хора аз също съм имал много идеи, които съм мислел за брилянтни. Да можеше някой да разбере колко уникални, навременни, прекрасни, точни и гениални идеи са минали през главата ми… Оставям настрана изключително глупавите, които вероятно са били в пъти повече.

Проблемът на провалените идеи е, че хората, които ги измислят, бързо се отказват да ги реализират. „Шефът няма да го хареса“, „Някой може да го направи по-добре“, „Ще го направя по-късно“, „Като се замисля, идеята не ми се струва чак толкова добра“. Това са само някои от извиненията, с които обикновено тешим самите себе си за собствената си нерешителност.

В общуването помежду си хората създават особен мисловен праг, който има за цел да подбере онези идеи, които биха вършили работа за постигането на определена цел. Проблемът е, че изискванията, които хората сами налагат, за да успее една идея да премине този праг, често са неясни и за тях самите. Една голяма фуния събира всички добри идеи и през тясната й част успяват да се промъкнат само онези от тях, които по добро стечение на обстоятелствата отговарят на критериите за момента.

Понякога изключително добри идеи не успяват да бъдат реализирани просто защото към тях не се подхожда правилно. Всъщност, има много и разнообразни причини една велика идея да не се случи. Ето само една малка част от тях:

• Непълно съдържание – може би идеята е брилянтна, но нещо й липсва. Това кара онези, които трябва да вземат решение, да я отхвърлят;
• Лошо представяне – една добра идея за съжаление не струва, ако нейният създател не успее да я представи по начин, който да се хареса на взимащите решението за реализацията й;
• Неподходящо време – понякога нереализирането на идеята е просто въпрос на погрешно избран момент за представянето й;
• Неподходящи хора, които да разпространят идеята – това е основният проблем на неуспешните вирусни кампании в Интернет например. Хората, които отказват да разпространят една идея, са основният фактор за неуспеха на всяка една социална епидемия. Малкълм Гладуел го е обяснил достатъчно добре в изключителната книга „Повратната точка“ (The Tipping Point).
• Объркан план – понякога идеята наистина си струва, но планът за това как ще бъде реализирана, куца. Тогава не става въпрос за качество на идеята, а просто за погрешното й изпълнение.
• Страх – да, страх. Често се страхуваме да направим онова, което би ни позволило да реализираме идеите си. Било защото се страхуваме от вземащия решението за това, било защото ни липсва самочувствие, било поради страх от провал. Или страх от промяна. Или просто поради това, че лесно се отказваме. Ако искате да разберете защо хората се отказват, питайте Сет Годин.

Има още много причини, но това са основните. А когато една идея се провали веднъж, много често тя отива в боклука, докато единственото, което й трябва, е малко повече доверие във възможностите й.

Вие имате ли велика идея, която си заслужава да бъде реализирана или разпространена?

Ако имате, побързайте – някой може да Ви изпревари и да го направи преди вас.

От четири години опитвам да осъществя идея, която се проваля вече трети път. Правя го, защото вярвам в нея. И когато се случи, ще знам, че си е струвало усилията.

Ето и линк🙂

Туристическо

Тишина беше обгърнала този блог през последните две седмици. Тишина, от която човек направо може да оглушее. Но имаше защо.

Бяхме за една седмица в Турция. Регион Анталия, близо до град Сиде. Хубав град, мъничък, с почти задължителните за тази част на южната съседка руини от античен град. Снимките – малко по-късно тази седмица, ако смогна.

Турците определено знаят как да направят туризъм само благодарение на едната история. Хотелите им в повечето случаи или не струват, или ако са много добри като база, обслужването е доста зле. Разбира се, има доста изключения, но ако отидете на all inclusive не очаквайте топ сървис или много месо в храната…

Хотелът, в който бяхме ние двамата с Биляна, беше страхотен като база – голям, с 5 а ла карт ресторанта, огромен и страхотен басейн, добри стаи, водни пързалки, пясъчен плаж – изобщо всичко, което може да иска човек. Когато обаче трябваше да помоля за комплект за шиене четири пъти или да потърся чиста чаша, нещата започнаха да се объркват.

Сигурно е изключително трудно да управляваш хотел. Особено, когато е голям. Има много за чистене, руско-немско-българските туристи като скакалци нападат ресторанта една минута след като отвори и се опитват да изядат много повече, отколкото им понася (нали е безплатно, да не изпуснеме далаверата) и това води до много петна и похабен прах за пране. Е, понякога, де… В някои случаи просто изтупваха покривките.

Ако имате страхотен продукт и обслужването куца, можете спокойно да кажете „чао“ на по-сериозните клиенти. Ако имате страхотен хотел и обслужването куца, можете да кажете „чао“ и на големите туроператори. Другата година повечето от тях няма да работят с хотел „Dionysos“.

Сега се връщам от Словения, от изключително красивите градчета Порторош и Пиран, където за пореден път се опитвах да накарам малко мързеливите словенци да си свършат работата. Там пък обслужването беше много добро, но в стаите нямаха Интернет и мини-бар, а бяха реновирани преди два месеца (?!). Освен това прозорец в стаята ми нямаше – само една врата към задния двор, която излизаше на… храсти.

Не е важно само да имате нещо добро. Важно е да умеете да го предлагате като хората. Или ако нямате, блудкавите опити да замажете очите на клиентите няма да помогнат особено.