Konx Ompax – Блогът на Христо Радичев

Типология на знанието

От определена гледна точка хората могат да се разделят на три основни групи:

Към първата спадат онези, които притежават знание за това как се случват нещата в определена област, а ако не знаят, могат бързо да се допитат до някого, който да им обясни.

Към втората група спадат онези, които 1. не притежават необходимото знание за това как се случват нещата; 2. въпреки това настояват, че знаят; 3. опитват се да го докажат на другите; 4. често изпадат в затруднено положение, когато някой знаещ се намира наоколо, за да чуе какво говорят; 5. въпреки това продължават да твърдят, че притежават необходимото знание.

Към третата група спадат хората, които мислят, че не притежават никакво знание или ако притежават такова, то е твърде ограничено. Те са пасивни, казват „не знам“ и отказват да спорят, защото се страхуват от евентуален провал.

Първия тип знание често се нарича „професионализъм“. Вторият е „невежество“ и е най-страшният от всички. Третият е „страх“ и също е опасен, когато с него се прекалява.

Всички ние можем да си спомним ситуации, в които сме спадали към един от трите типа. Въпросът не е винаги да притежаваш необходимото знание, а да умееш да се възползваш от случаите, в които спадаш към първия тип и да избягваш втория. И да не спориш с невежеството, защото то е сляпо за другата гледна точка. Което обаче не означава, че не трябва да се бориш срещу него.

Знанието е власт и контрол. Знанието е лостът, с който можеш да промениш нещата. Знанието е тайното оръжие, което притежаваме, за да отхвърлим невежеството и страха. Затова знанието е необходимо. И опасно. И трябва да го използваме, когато го притежаваме.