Сиена: пътеводител (История за кули, площади и катедрали)

март 19, 2011 в 9:51 am | Публикувано в Градът, Изкуство, Приятели, Пътувания | 2 Коментари

Сиена

В сърцето на Тоскана има град, който два пъти годишно обича кратките конни състезания. Десет от неговите седемнадесет квартала (Contrade) мерят сили на централния площад (Piazza del Campo), който си струва да бъде видян по всяко време, но най-вече когато слънцето го огрява. А това се случва доста често.

Сиена трябва да бъде гледана по два начина: отвисоко, за да се види пълната й красота, и от земята, за да се усети средновековната й атмосфера. Освен ако не можете да летите, за първия начин се препоръчва удобната за целта Torre del Mangia (или Кулата на хранещия се), в която храненето може да ви докара само проблеми. Това е втората по височина кула в Италия, която далеч задминава по височина недоразумението в Пиза и изостава единствено от посестримата си в Кремона.

Централният площад в Сиена е като раковина, разделена на девет еднакви и леко наклонени части. Те символизират Управлението на Деветимата  – олигархична институция, която през 13-14 в. помага на града да се мери с далеч по-титулованата си братовчедка Флоренция. Всички девет части се събират в жаден тунел – част от централната дренажна система, който е изключително доволен, когато вали. Наоколо са пръснати живописни кафенета, в които могат да ви изненадат с малките си и скъпи порции памфорте и други сладкиши, но за сметка на това осигуряват приказна гледка към Фонтана на радостта (Fonte Gaia) или към сградата на управата (Palazzo Publico).

Сиена си има и друга гордост – удивителна катедрала (Duomo di Siena), с фасада на Андреа Писано, защитена от зловещи гаргойли, която за разлика от много други италиански храмове е еднакво красива както отвън, така и отвътре, и е украсена както отдолу, така и отгоре.

Но най-вълнуващото в този малък средновековен шедьовър е разходката из тесните улици, които разкриват за прехласнатия пътешественик чудата поредица от статуи, малки магазинчета, красиви църкви, интересни дворчета с богато оцветени арки и други запомнящи се гледки.

Опаковайте багажа и тръгвайте – еднодневната разходка ще ви осигури многодневни спомени.

Световноизвестни певци крадат българска музика!

февруари 18, 2011 в 12:26 pm | Публикувано в Забавно, Злободневни | 5 Коментари

През последните няколко дни с Андро сериозно размишлявахме над въпроса защо българската музика не може да пробие на Запад. Отдавна мина времето, в което „Златният орфей“ беше притегателен център на международния естраден елит. Днес вече си нямаме български Моранди или one-shot-wonders групи или изпълнители като O-Zone, нито български Таркан, с които музикалният свят да научи де е България. Докато ние се умиляваме пред Азис и Преслава, наченали поредната ракийка, нашите балканси съседи разпръскват нашироко и надалеч своята музикална култура.

Оказа се, обаче, че това не е точно така. Конспирацията срещу българската музика е разкрита, а тайната на успеха на някои известни „певци“ или „групи“ (в кавички, защото славата им в действителност е незаслужена) е напълно развенчана!

Да започнем по-отрано. Ванеса Паради, тази мъжемелачка, която разби сърцето на Лени Кравиц и прелъсти Джони Деп, с което си навлече гнева на де що жени има по света, дължи славата си на певица единствено на нашата мила и родна България. Защото Ванеса стана звезда чак след като започна да припява с пискливия си гласец „Жуля такси“ , умело прикрито зад неразбираемия френски бъркоч от думи.

Какво да кажем за фамозния проект на господата Мюнциг и Андзилоти – SNAP!, който пожъна небивала слава с парчето „The Power“, въпреки че в него припяваха на чист български „Аз ям попара“, а в припева плагиатът Turbo B редеше безнаказано (досега!) думите „...и ти, ли, и ти, ли, и ти ли се наяде

Въпреки пословичната бдителност на родните журналисти, на тях все пак им убягна фактът, че Мадона в своя хит „American Pie“ е сложила останалите 14252 знамена, само за да прикрие роден трибагреник, който й гарантира онзи грандиозен успех…

Да не забравяме и Род Стюард, който въпреки българската непоносимост към всичко, което не е от големия град, имА смелостта да заяви: „Аз съм селянин“ на всички, при това на развален български.

Дори и кумирите от The Prodigy посегнаха на най-святото ни – езика – за да може Кийт Флинт да се лензи пред екрана и да обяснява: „Аз съм сам в стаята…“. Благодарение на доброто си владеене на български език те станаха толкова популярни. Но българинът, таз душа покорна, но и отмъстителна, им го върна тъпкано. По време на посещението си в София през далечната 1999 г., англичаните откриха на пазара на „Славейков“ свой албум, който те никога не бяха издавали… А за капак, обвиниха за това братушките…

Но да не спираме дотук – всички си спомнят Take That от времето, когато бяха на върха на славата си. Но защо бяха там – защото в едно от най-известните си парчета те сълзливо грачеха „Чушкопек фор гуд…“.

Тях в случая не трябва да ги виним – комбинирането на английски и български думички в една песен беше заложено още в песните на Haddaway, който в парчето „What is Love“ припяваше – „Бейби, дъхът ми…“

И House of Pain са крали безсрамно от езика ни – нека си припомним как започваше най-големият им хит „Jump“ „Макарон несварен, легни в леген…“

Много, много са прегрешенията на известните музиканти. Към тях можем да добавим и Deep Purple с тяхното „Хей, чичо, стига си ревал…“, двойно по-наглият Shaggy с двата му хита „С пръста рова, рова…“ и „О, кара л*йна“, както и The Shorts с небезизвестното „Камион с дърва, конци, конци, на макара“.

Разбира се, към дългият списък на провинилите се можем да добавим още много известни музикални дейци, но важното е, че в крайна сметка българската музика е жива, както и че тя пулсира в ритъма на толкова известни песни, въпреки че е обречена други да жънат славата, която по право се полага на нея…

 

Да помогнем без излишни думи

декември 14, 2010 в 9:12 am | Публикувано в Други, Неопределени | 4 Коментари

Не познавам лично това момиче, но със сигурност всеки от нас може да направи нещо, за да й помогне – най-малкото да изпрати SMS. Защото в случая каузата си струва.

Това е тъжната история на Сандра.

А това са номерата на банковите сметки, които можете да използвате още сега.

Сандра Валентинова Младенова

ЕГН: 8611297052

Сметка в ЛЕВА:
Банка ДСК АД
IBAN: BG10STSA93000018907829
BIC: STSABGSF

Сметка в EURO:
Банка ДСК АД
IBAN: BG56STSA93000018907874
BIC: STSABGSF

Сметка в USD:
Банка ДСК АД
IBAN: BG62STSA93000018907863
BIC: STSABGSF

Има и DMS кампания. Можете да изпратите SMS (и) с текст DMS SANDRA на 17777. Аз вече го направих.

Благодаря!

 

« Предишна страницаСледваща страница »


Entries and коментари feeds.