Истанбул – технология на пазаренето

януари 5, 2008 в 11:46 pm | Публикувано в Градът, Изкуство, Пътувания, Хитро | 7 коментара

Ако имате път към Истанбул и посетите някой от известните пазари с цел покупка на каквото и да било, добре е да се пазарите. Е, напоследък хиените-продавачи нещо се дърпат, пазаренето става все по-трудно, но все пак има шанс да попаднете на точното място и да смъкнете доста парички от първоначалната цена. Много по-трудно е отколкото беше преди две години, но все пак се получава…

Пазарлъкът в Турция е издигнат в култ. И макар че този култ е в постоянен упадък през последните три години, все още е необходимост. А някои от дейците на алъш-вериша по улиците на Константинопла са го превърнали в живо изкуство.

И все пак, кои са основните според мен правила, за да спестите значително количество пари по пазарите. Защото пазарите и магазините в Истанбул са като магнит за съдържанието на джоба ви. Едни такива натруфени, напарфюмирани, шаренки, и толкова мамещи окото, че ръката сама посяга към портфейла. И купувате ли, купувате – по-скоро защото ви харесва магазинчето, а не защото ще използвате активно онова, което сте си взели.

Та ето съветите на Ицо за добър пазарлък посред Капалъ чарши, Меката на търговията, подбрани от личния ми опит:

1. Не бързайте с купуването – онова, което сте видели за 10 лири, няколко магазина по-долу ще струва вероятно 8 или пък 12. Затова пообиколете поне 3-4 магазина, попитайте за цената, сравнете и тогава предприемайте последващи действия.

2. Търсете по-възрастни продавачи – те обожават да се пазарят, при това времето за тях спира, когато трябва да ви продадат нещо. Пригответе се за около 30-минутен разговор преди сделката, защото ще ви почерпят с чай, ще ви натикат залък баклава или локум в устата преди да се усетите, ще започнат да ви ухажват и въобще ще ви угодят по всякакъв начин. Може и подарък да получите накрая, дори и ако не направите пазарлъка. По-възрастните продавачи са склонни на по-големи отстъпки, а ако действате умело, можете да свалите дори и половината от първоначалната цена. Младите са хиени, те са по-алчни, бързат да ви измъкнат парите и не можете да разчитате на добра отстъпка.

3. Не показвайте, че сте харесали стоката. Колкото по-безразлични изглеждате, толкова по-добре. Даже ако се преструвате, че се пазарите насила, това е само във ваш плюс. Ако покажете интерес към нещо, това автоматично вдига цената му поне с 10 %. ВЕрвайте ми, продавачите имат страшно набито око за това, така че играйте като комарджия.

4. Купувачи от всички страни – обединявайте се! За по-голямо количество отстъпката винаги е по-добра. Затова ако сте с приятели и искате да купите еднакви неща, пазарувайте наведнъж, а не всеки поотделно. Първо попитайте за единичната цена, след това поискайте отстъпка за цялото количество. Когато ви кажат тази цена, започвайте пазарлъка. Можете да разчитате на отстъпка от порядъка на поне 15%, ако си изиграете добре картите. Преди няколко дни спазарихме локуми, чайове и пишманиета, чиято първоначална цена беше общо 80-ина лири, за 52. Антонио (така се казваше продавачът) първо ни каза единичните цени, след това искахме обща цена за предварително уговореното с приятелите количество (смъкна на 64 лири) и едва след това след дъъълги приказки и закачки на футболна тематика (той не спря да ме нарича „Бербатов“ и „Стоичков“, а пък Емо го наричаше „Тунджай“:) ) успяхме да се спазарим за 52 лири. 

5. Блъфирайте – покажете, че си тръгвате, защото сте недоволни от офертата. Ако има възможност да смъкнат от цената, продавачите сами ще се опитат да ви спрат. Ако не го направят, или са прекалено алчни, или наистина не могат да си позволят да ви продадат стоката с такава отстъпка.

6. Имайте мярка – преди време правилото беше: „Казват ти цена, делиш на три и почваш пазарлъка оттам“, но това вече не работи. Сега се действа основно по усет. Усещаш, че продавачът отпочва да се дразни и спираш. Аз понеже съм си перде, доста нагло се опитвам да изкопча възможно най-ниската цена, но това понякога ядосва онези насреща и няколко пъти се провалих в пазарлъка. С други думи, да си нагъл помага, но не бива да се прекалява.

7. Не сте длъжни да купувате – понякога ще ви обгрижват толкова, че ще ви е неудобно да не си купите онова, за което се пазарите. По този начин може да ви натоварят с няколко лири повече, но е въпрос на избор дали ще си дадете парите. И никой няма да ви се разсърди, ако не го сторите. Един дядо н Капалъ-то, който продаваше броеници толкова ме изкефи, че си казах, че с него няма да се пазаря, а с удоволствие ще му дам толкова, колкото поиска. Неговите цени обаче наистина бяха ултра ниски, затова не се поколебах да го направя. Има обаче и такива кожодери, които хитро ще ви подхлъзнат и доволно ще отрият пачката, която им оставяте, в брадата си.

8. И накрая – не се колебайте да се пазарите. Повечето хора или се притесняват, или не им се занимава, защото пазаренето е тежък и бавен процес, който те намират за отегчителен. Но не е така. Най-лошото, което може да ви се случи, е да не успеете да смъкнете от цената и да отидете другаде. Най-хубавото обаче е, че можете наистина да спестите значителна сума, която след това да инвестирате другаде. И ако наистина се пазарите по правилата, можете дори да завъдите добри запознанства, които да ви осигурят последващи отстъпки (един македонец, при когото бях пазарувал преди около година и половина, все още ме помнеше:) ).

Това са основните според мен неща, които могат да ви помогнат в джунглата на турския пазар. Не твърдя, че са универсални, но със сигурност могат да ви спестят излишни нерви или пари. Пък ако наистина сработят, ще почерпите;)

Успех!:)