Обичам те…

декември 8, 2007 в 3:59 pm | Публикувано в Други, Изкуство | 4 коментара

Обичам те. Надявам се, ти – мене.

Но – вжеглени във общия хомот,

да си го кажем просто няма време…

… И си отива нашият живот.

Във делници, в неща и грижи сиви,

във прози, в труд, и грапав, и суров,

безмислен, смислен – просто си отива.

Във всичко друго, само не в любов.

Между две скуки, между два етажа…

И ако някога се изтърва

„обичам те“ срамливо да ти кажа,

повярвай, не е истина това.

„Обичам те“ е просто малко. Много,

безкрайно те обичам! Но защо

да ти го казвам? Нужно ли е? То го

живеем двама. В двама ни е то.

В душите ни, в децата ни, във всичко.

И в общия ни път трънлив, не нов.

Обичам те. Но що са трите срички

пред нас – безкрайносричната любов.

(Дамян Дамянов)

4 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Не е лошо 🙂

  2. Та значи тъй, реши и си отиваш,
    на добър час, аз няма да те спра,
    ще потъжа ден, два ще ми е криво,
    ала от тъга едва ли ще умра.

  3. Защото ме обичаш…

    С погледа ти нощем аз танцувам,

    ръцете ти на щастие обричат,

    косите ти от злато плах рисувам,

    в този миг, защото ме обичаш.

    Сънищата ми от теб са обуздани.

    В тихи кътчета – идилия лирична,

    далеко от житейски урагани,

    до мене си, защото ме обичаш.

    Усмивката ти тъй ме е пленила,

    че сляп съм за света себичен,

    когато ти в ръцете ми се свиваш

    всеки ден, защото ме обичаш.

  4. Ами, забравил съм да напиша Дамян Дамянов.


Вашият коментар


Entries и коментари feeds.