Обичам те…
декември 8, 2007 в 3:59 pm | Публикувано в Други, Изкуство | 4 коментараОбичам те. Надявам се, ти – мене.
Но – вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време…
… И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен – просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа…
И ако някога се изтърва
„обичам те“ срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
„Обичам те“ е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас – безкрайносричната любов.
(Дамян Дамянов)
4 коментара »
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Не е лошо 🙂
Comment by sickdreamer— декември 8, 2007 #
Та значи тъй, реши и си отиваш,
на добър час, аз няма да те спра,
ще потъжа ден, два ще ми е криво,
ала от тъга едва ли ще умра.
Comment by kanew— декември 9, 2007 #
Защото ме обичаш…
С погледа ти нощем аз танцувам,
ръцете ти на щастие обричат,
косите ти от злато плах рисувам,
в този миг, защото ме обичаш.
Сънищата ми от теб са обуздани.
В тихи кътчета – идилия лирична,
далеко от житейски урагани,
до мене си, защото ме обичаш.
Усмивката ти тъй ме е пленила,
че сляп съм за света себичен,
когато ти в ръцете ми се свиваш
всеки ден, защото ме обичаш.
Comment by po3nai— декември 10, 2007 #
Ами, забравил съм да напиша Дамян Дамянов.
Comment by kanew— декември 12, 2007 #